Пета глава
Минаха две седмици от случилото се онази нощ. С Крис не си говорим. В училище не се поглеждаме. Не искам да го виждам, нямам желание. Вече ми стана толкова безразличен. Разбрах, че е започнал да пуши и пие. Окей. Няма проблем негов живот е. Аз и Алекс доста се сближихме. Говорим си, смеем се, излиза ме. Споделя ме си доста неща. От ден на ден ставаме по-близки. Той е невероятен човек. Може да му се има огромно доверие. Честно казано се радвам, че станахме приятели. Много бързо му се доверих, и не съжалявам. Той е прекрасен човек. Мама и татко го харесват, но искат Крис. Аз не им казах какво е станало, просто им казах, че сме скарани. Мама постоянно ме разпитва, но я отпращам без отговор. Майката на Крис, вчера ми се обади. Плачеше по телефона. Каза ми, че не може да познае Крис. Не харесва Мелиса и постоянно се карат. Цяла нощ мислех по този въпрос и реших, че трябва да поговоря с Крис. Реших след училище да отида у тях. Той е без това не се прибира навреме.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН
Тъкмо ми свършиха часовете, и тръгнах към дома на Крис. Не беше много далеч. Отидох пеша. Притеснявах се за срещата с майка му. Ще е доста емоционална. След около 10 мин. стигнах. Звъннах на вратата и зачаках някой да ми отвори. Както и предполагах отвори майката на Крис.
- Рали, здравей. Радвам се да те видя (каза тя и ме прегърна)
- Аз също се радвам, Нели. (прегърнах я и аз)
- Ела, влез (покани ме да вляза, направи кафе и седнахме в градината) Е..как си.?
- Благодаря, добре. Вие как сте.?
- Ами как да съм, неспокойна.
- Заради Крис.?
- Да. Станал е толкова различен. От както не контактувате много се промени. Не че ти си виновна, но моля те Рали кажи ми защо сте скарани. Искам поне това да знам.
- Става дума за Мелиса........(разказах и всичко)
- Знаех си, че заради нея е всичко. И той така те е оставил. Сега разбирам. Искам да оправим нещата. Искам си детето. Не мога да го гледам как си съсипва живота. Още е млад, дете е. Само него си имам. (започна да плаче)
- Не, моля ви не плачете (прегърнах я)
- Рали, моля те опитай се да оправиш нещата, ти си ми надеждата. Не издържам вече.
- Добре, ще се опитам отново да се сближа с него.
- Благодаря ти, детето ми. (прегърна ме)
Останахме още половин час отвън и си говорехме. Когато Крис се прибра.
-Мамоо прибрах се, къде си.?
- В градината съм, миличък.
- О а как...(той спря, видя ме и спря да говори, гледаше ме като призрак) Ти какво правиш тук.?
- Дойдох да видя майка ти. (погледнах плахо)
- Да си ме питала.? (намръщи се.)
- А трябва ли.? (намръщих се)
- Ти как мислиш.?
- Мисля, че щом майка ти ми се обади няма нужда да те питам..?
- Защо си и звъняла.? (погледна майка си, аз не и дадох да отговори.)
- Ти сляп ли си или да.? Не виждаш ли, че жената се съсипва заради теб.? Постоянно плаче и се чуди как да те опази. Ама така като гледам ти е 5 пари не даваш за нея, не ти пука (бях станала от стола и му крещях в лицето)
- И кой ти е казал, че точно ти трябва да ме поучаваш.? (и той започна да крещи)
- Ти не виждаш ли, че си развалина.? (ядосах се)
- На теб к'во ти дреме.? (ядоса се)
- Ами ако не си забравил, аз ти бях като сестра.! Но виждам, че си ме забравил.
- Така ли.? А защо тогава се движиш с онзи охлюв Алекс.? С него ли ме замени.?
- Кой по дяволите ти каза, че си заменен.? Много добре знаеш, че исках да му помогна и му помогнах не съм искала нищо повече. А ти затова ли ме остави заради Мелиса.?
- Не съм те оставил заради нея. Ревнувах от Алекс, само на него обръщаше внимание.
- Не е вярно. Мелиса постоянно те крадеше от мен. Не ми даваше да се виждам с теб. Онази нощ не съм и казала нищо с което да я обидя. Просто и казах, че трябва да се примири с мен. Тя е тази, която ме нарече кучка, не аз (разплаках се)
- Рали аз...(тръгна към мен)
- Остави ме намира...(взех си нещата и си тръгнах, чух как Крис тръгна след мен)
-Рали спри! (викна)
- Няма! (викнах)
- Казах ти да спреш!
- А аз ти казах, че няма да спра! (почнах да плача по силно, изведнъж Крис ме хвана и ме прегърна много силно)
-Рали, толкова много съжалявам, аз съм идиот, не мога да повярвам, че те оставих заради една кучка, съжалявам (прегърна ме силно и целуна челото ми)
- Крис...(прекъсна ме и ме прегърна.)
ESTÁS LEYENDO
Объркан живот - част 1.
RomanceИсторията е лесна за четене. Ако я чете до край, ще забележите лека промяна в стила, не се безпокойте същия жанр е. Просто пробвам нови стилове. Благодаря, че четете. Надявам се да оставяте коментари, за да разбера дали ви харесва и дали да продъ...