Объркан живот - част 1.

Двадесет и осма глава (603 думи)

  Рали не бе сигурна в себе си. На следващия ден тя просто стана от леглото и се почувства ужасно. Майк й липсваше. Просто не можеше да живее без него. Колкото и странно да се чувстваше при тези мисли това беше вярно. Тя просто го искаше в живота си но все пак се страхуваше да не я нарани Беше наистина объркана.

Може би никога не се бе чувствала по този начин. Но въпреки всичко тя не знаеше какво да прави, не знаеше дали наистина трябва да допусне Майк отново в живота си. Но все пак реши да му се обади. Не беше толкова рано, но той вероятно спеше.

- Ало?- чу се от отсрещната страна.

- Майк.

Тя усети как той се раздвижи, може би беше станал или просто седнал на леглото.

- Радвам се, че се обади.

- Не бях сигурна..

- Искаш ли да дойда?

- Не знам, Майк.

- Притесняваш ли се от мен?

- Просто не знам какво да правя.

- Сигурна ли си, че не искаш да дойда?

- Не знам, Майк....просто....не знам.

- Идвам.

Преди да каже каквото и да е, Майк затвори телефона. Родителите на Рали бяха долу в кухнята и тя не знаее какво да им каже и се чудеше дали Майк наистина ще дойде. Докато тя се чудеше изведнъж се чу някакъв шум, който идваше от терасата й. Тя излезе бавно, погледна надолу и видя Майк стоящ долу само по къси гащи.

- Ти си идиот. - каза Рали с нормален глас.

- Млъкни и се дръпни, за да мога да се кача.

Той се мъчеше да се покатери на няколко пъти се връщаше и започваше отначало, но не се предаде и накрая се изкачи. Рали бе влязла в стаята си и се разхождаше нервно из нея.

- Ти наистина не си добре!

Майк не каза нищо просто седна на леглото, за да си почине понеже беше задъхан от катеренето. Рали спря да ходи из стаята, спря почти пред него и просто започна да го гледа. Тя просто го гледаше. Дори не мигаше. Тя просто го наблюдаваше. Мислеше си колко е красив, как косата му е леко разрошена, как дишането му бе тежко и цялото му тяло се мърдаше. Мислеше си колко е невероятен.

Майк бе наклонил главата си надолу и тя просто го наблюдаваше без той да я вижда. Тя започна да се приближава към него, сякаш подсъзнателно искаше да го докосне просто така без причина. Тя се приближи и го докосна леко по рамото. Майк вдигна глава и я погледна. Сега и двамата просто се гледаха.

Майк стана от леглото много бавно, като не отделяше поглед от нея. Застана отпред й, тя вдигна леко глава, за да може да го гледа в очите.

Майк хвана ръцете й.

-Красива си. Наистина си много красива. Просто си нямаш представа колко си красива и как ме караш да се чувствам. Мисля за теб постоянно. Ти си в главата ми 24/7. Искам да ми вярваш. Искам да ми имаш доверие. Просто аз държа на теб. Да, може да ти се струва прекалено бързо и нереално, но е така и аз държа на теб и искам да си моя. Просто те искам в живота си.

Рали замръзна. Той я искаше в живота си. Това наистина беше нереално.

- Майк аз просто не съм сигурна в себе си. Не знам какво искам. Да, наистина приятно ми е с теб и аз също мисля за теб, но просто се изморих от проблеми. Искам връзка която да е вълшебна и искам.....

- Ще я имаш! Бих направил всичко за теб. Ти си ми слабост. Искам да те попитам нещо.

- Какво?

- Може ли да те целуна?