Объркан живот - част 1.

Единадесета глава (524 думи)

Уил остана за вечеря. Мама го хареса МНОГО. Татко също се присъедини към вечерята и с Уил доста се харесаха. Мама малко се разсърди, че не съм и казала още в началото, но бързо и мина. Общо взето всичко върви много добре. С Уил вече се срещаме в тях, в нас. Майката и бащата на Уил ме харесват, майка му е много мила, баща му е винаги зает, но намира време за Уил. Нещата вървят толкова добре. Много съм щастлива, а Уил е толкова прекрасен.....

Днес Крис ми звънна и каза, че иска да поговорим за нещо важно. Не знам точно за какво, но дано не е нещо сериозно. Свърших часовете и отидох в кафенето. По пътя отново си сложих слушалките, след около 30 мин. бях там. Крис седеше и явно беше нервен. Боже, дано не е станало нещо. 

''Хей'' - Поздравих го и се прегърнахме.

''Хей как си.?'' - Отвърна той.

''Ам...добре...Е..какво има да ми казваш'' - Погледнах го.

''Искам да ти го кажа, но се страхувам, че след като го чуеш няма да сме така близки'' - Погледна ме.

''Боже, Крис какво е станало.? Виж...можеш да ми кажеш всичко. Ако се разсърдя, знаеш че ще ми трябва време да приема нещата, щом са толкова сериозни.'' - Хванах ръката му.

''Рали....имам чувства към теб!'' - Каза това и закопча погледа си в мен. 

Не знаех какво да кажа и как да реагирам. Как така.? Сега ли намери да ми го каже. Не знаех какво да направя и пуснах ръката му. 

''Рали....'' - Тръгна да казва нещо, но аз го прекъснах. 

''Защо.?...Защо сега.?'' - Погледнах го с насълзени очи. 

''Виж....аз...не знам. Просто...ти тръгна с Уил и аз тогава бях сигурен, че имам чувства'' 

''Осъзнаваш ли, че в момента прецакваш всичко.?'' - Започнах да плача. 

''Моля те не плачи'' - Погледна ме жално и отново хвана ръката ми. 

''Крис моля те остави ме!'' - Тръгнах с насълзени очи....

Чух Крис да вика името ми, но аз продължих. Не мога да повярвам...Що за приятел е. Просто нямам думи. Как можа.? 

                                                                СЛЕД ДВА ДНИ

   Минаха два дни от случката с Крис. Все още не му говоря и нямам намерение. Ще ми трябва доста време. Той ме предаде, и се опитва да прецака нещата. Извинявам се, но не мога да го приема. Да, той ми е много важен, но..направи много грозно нещо. Да беше казал още преди да тръгна с Уил. Той провали всичко. 

    Отношенията ни с Уил са добри. Не сме се карали, а и аз не съм му казвала за Крис. Страхувам се, че акко му кажа ще стане доста гадно и ще прецакам нещата между нас. Не искам да развалям нищо. Така си ми харесва много, е освен частта с Крис. Надявам се нещата да се оправят. Не искам скандали и караници. Искам спокоен нормален живот. Не искам да страда никой. Аз съм такава...винаги първо мисля за другите и след това за себе си. За това не искам Уил да разбира, не ми се мисли как ще го приеме. Може да се сбият с Крис, а стане ли това аз ще умра. Е, дано нещаа се оправят всъщност сигурна съм, че ще се оправят! :)

- Късичка е, но нямам идеи извинете...другата глава обещавам ще е по-дълга ♥