Объркан живот - част 1.

Деветнадесета глава (606 думи)

Може би не трябва да мисля толкова много за него. Може би е по-добре да продължа сама напред. Не бих искала да гледам миналото. Да, Уил вече е минало. Не бих искала да имам нищо общо с него. Той не беше грешка, напротив той беше радост в моя живот. Но просто нещата се случиха. Да ви призная, радвам се че не правихме секс. Радвам се, че не бяхме заедно. Поне за това няма да се съжалявам. Да, ще е трудно да го преживея и да продължа напред, но ще го направя. Решена съм и няма да се откажа. 

Но защо трябваше да се случат така нещата? Защо изобщо се появи тази? И защо стана историята с баща ми? Не мога да преодолея тези неща. Прекалени са, наистина. Но явно такъв живота, кучка. Да, живота е просто една кучка и ако не и пуснеш, тя няма да иска повече. Просто искам да си живея живота както трябва. Не искам никой да ми нарежда как трябва да живея. Аз сама ще избера как и с кого да продължа. 

СЛЕД ОКОЛО СЕДМИЦА....

Нещата се подреждат. С Крис и Алекс движим постоянно заедно. Не се отделяме. Станахме си още по-близки от колкото някога сме били. Ходим на училище заедно, прибираме се заедно. Да, за една седмица се оправих, наистина. Може би от факта, че Уил не ме закача. Това е добре, защото иначе щеше да е по-трудно. Не знам какво прави и с кого го прави, но и не ме интересува. В училище движи с Александра и останалите 'кучки''. Но така си е преценил няма да го вина или да му се карам, а и защо? 

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН.....

Ъхг....петък. Последен ден от седмицата, тоест последен ден на училище. Имам огромна нужда от почивка. Искам да се наспя на спокойствие. Бих искала да спя с дни! Толкова съм изморена, но ще издържа още един ден все пак е училище трябва да ходя, ако не ходя няма как да вляза в университета, а мечтая за това. 

Како и да е, станах с огромни сили от леглото и както винаги мама ми викна от долния етаж, че закуската е готова. Отидох в банята, но първо погледнах колко е часа, беше 7:10. Имах време за душ, пуснах водата да тече, влязох и горещата вода се стичаше по мен. Обичах това чувство, сякаш водата отмиваше всичките ми проблеми и ги отмиваше в канала. 

След около 20 мин. излязох. Изсуших се и отидох да си измия зъбите. След известно време бях готова и слязох долу да закуся. Имаше палачинки и Nutella. Естествено изядох една палачинка и изпих една чаша портокалов сок. Целунах мама за довиждане и излязох. Беше осем без двадесет и се запътих към училище. Крис и Алекс закъсняха и отидох сама. 

Влязох в класната стая и седнах на чина си. Деня мина ужасно скучно, но все пак мина. Прибрах се пеша, отново сама защото наказаха момчетата за лошо поведение. Когато се прибрах, се изненадах да видя майка ми и баща ми в нас. Обикновено не се засичат. 

-''Хей, какво става.?'' - попитах, като събувах кецовете си.

-''Ами имаме новина.'' - казаха сериозно.

Аз се изправих и седнах на дивана. И двамата ме гледаха някак си уплашено. Не знаех колко са сериозни нещата или дали съм загазила, но явно си беше сериозно. 

-''Е, какво има.?'' - казах с нетърпение. 

-''Ами, мила ще се наложи да заминем...'' - каза майка ми.

-''Моля? Пак ли.? Но нали нямаше вече.?'' 

-''Да, но този път отиваме за постоянно.''.....

-''Но, защо не останем тук?''....

-''Ти преживя много тук и обмислихме решението да заминем''- каза майка ми. 

-''Аз няма да ходя никъде!!!'' - извиках и се качих в стаята си.