Объркан живот - част 1.

Втора глава (309 думи)

Втора глава

Бих казала, че имам доста странен живот. Имам опасения, че скоро ще трябва пак да се преместя и да изоставя Крис. А никога няма да мога да го забравя. Никога няма да мога да го преживея. Все едно майка да си остави детето на средата на нищото. Просто прекалено много го обичам, за да го оставя. Той ми е много скъп. Когато искам да поговоря с някой, той е първия човек за когото се сещам.
     Днес трябваше да отидем заедно на училище. Той дойде в нас, в уговорения час. Поговорихме си малко и след това излязохме за училище. По пътя си говорехме за момчето от училище. Аз много исках да му помогна. Крис ме подкрепя, но каза, че ще е много трудно. Първата ми цел за днес бе да му науча името. Стигнахме в училището и влязохме в час. Той имаше при нас. Седна на най-задния чин. Сложи си слушалки в ушите, загледа се в една точка и така стоя целия час. Когато звънеца би, Крис отиде да ни вземе нещо за ядене, а аз отидох при момчето. Седнах на чина до него. Той дори не се обърна. Беше ми доста неловко. Седях така няколко секунди. Протегнах ръката си и го докоснах по рамото. Той потрепна, обърна се и ме погледна. Имаше тъжен и леко уплашен поглед. Свали слушалките си.
- ''Здравей''- казах аз като продължавах да го гледам.
- ''Здравей''- каза леко объркано.
Всъщност бях доволна. За първи път ми проговори. Доволна съм. :)
-''Как се казваш''- Попитах предпазливо.
-''Аз съм Алекс'' - Усмихна се.
- ''Здравей Алекс, приятно ми е аз съм Рали''- Усмихнах се и подадох ръка. Здрависахме се.
-''Ти си първия човек, който говори с мен, благодаря ти'' - Усмихна се, стана и си тръгна.
Не го последвах, тъй като часа започваше вече. Стана ми някак странно, че съм първия човек, който разговаря с него.

(Съжалявам, че е толкова кратко, но съм изморена. Другия път повече :) )