BTS SMUTS

My next lover

Куки беше момче на 18 години. Майка му и баща му бяха бизнесмени и както можете да си представите разполагаха с много пари. Но тяхното притежание се обезмисля, когато те постоянно пътуваха и Куки трябваше да прекарва повече време с леля си и чичо си и с по големия си братовчет. Те го обичаха като свой син.

Г.Т.Куки

Пореден скучен ден в училище. Явно в този живот никога не ми върви. Госпожата ни по физика отсъстваше и познайте кой заместваше, най-гадния учител ever г-н Янг. Аз имам чувството че този човек е излязъл от ада. Но това няма значение, защото посредата на деня получих съобщение от майка ми, че отново заминават в командировка и аз трябва да остана в леля. Не ме разбирайте погрешно, обичам ги като собствени родители, но ми се щеше да мога да прекарам малко време с мама и татко. След часовете се запътих направо към къщата на леля, не се отбих в къщи защото там имах пълен гардероб с дрехи. Сами може да си представите по колко време стоя там. Този път трябваше да стоя два месеца. На хората сигурно им е писнало от мен, няма да се учудя че този път може и те да заминат и да ме оставят сам с братовчет ми Юнги и неговите приятелчета гадняри.

Г.Т.Неутрален

Куки вече бе пред вратата на до болка познатата му къща на леля му. Той имаше чувство че познава тази къща по добре от своята собствена. Почука на вратата и зачака.

-Здравей миличък- каза леля му като отвори вратата.

-Здравей лелче-каза Кук като се вкопчи в една мечешка прегръдка.

-Този път колко ще останеш да знам да ти приготвя стаята-каза леля му като отвърна на прегръдката

-2 месеца-отвърна Кук

-Радвам се момчето ми- отвърна тя като отиде да приготви стаята му.

Куки обичаше стаята си в къщата на леля му, обичаше ястията и и всичко свързано с нея. Стана време за вечеря.

-КУКИ , ЮНГИ СЛИЗАЙТЕ ЗА ВЕЧЕРЯ-извика се госпожа Юн

-ДОБРЕ-чу се едновременен отговор от двете стани на дългия коридор на втория етаж.

Двете момчета слязоха един след друг. Седнаха на масата и започнаха да се хранят. По време на вечерята никой не проговори, от време на време Юнги се задавяше с храната защото бързаше да се качи горе в стаята си. Когато Юнги приключи със храната се изправи и се поклони, след това тръгна пред стаята си. Преди да започне да се изкачва по стълбите господин Юн развали тишаната.