BTS SMUTS

My brother's boyfriend (Sope) part 2

Все още не подозиращия нищо Марк спеше дълбоко в завивките си когато една муха кацна на носа му. Той бавно започваше да се разсънва и протегна ръка да види дали Хоби вече е станал. Уви до него нямаше нищо и също така мястото беше студен, което подсказваше на Марк че Хоби е станал много рано. И това беше така но не беше в прегръдките на Марк а на познайте кого... точно така Юнги. Двамата бяха станали още преди час но още се излежаваха в топлите завивки и прегръдките на другия.

-Хоби- прошепна му тихо Юн докато си играеше с косата на по малкото.

Не мислиш ли че е време да кажем на Марк, чувствам се супер гадно виждам колко е влюбен във теб... а аз какво направих......- продължи Юн като започна да се самообвинява..

-А а а шшш не се самообвинявай, не си виновен ти а аз-прекъсна го хоби като се изправи назад и се облегна на възглавницата.

-Какво имаш предвид не те разбирам- учудено го погледна Юн като се почеса зад врата.

-Ами да точно не си виновен ти, трябваше да му кажа че нямам чувства към него още от когато те видях за първи път, още онази спрях да изпитвам такива чувства към него... когато те видях в магазина не можах да откъсна очи от теб, просто се влюбих отричах го досега защото не исках да нараня Марк. Може да звучи самовлюбено но знам колко ме обича, защото и аз го обичах толкова. Н-но сега о-обичам т...- Хоби не можа да се изкаже и се разплака...

-Но защо плачеш мъниче, и аз те обичам, и аз се влюбих в теб когато те видях, ще се справим със всичко и двамата ще кажем на Марк става ли-продължи с нежен глас Юн като го погали по крачето.

А сега хайде тичай във стаята на Марк да се облечеш и аз ще те чакам долу да говорим с него.-продължи с нежните думи Юн.

-Д-добре- каза Хоби като избирса сълзите от румено червените му бузки

- И спри да плачеш- се провикна Юн защото Хобстър беше излязъл от стаята.

Когато Хои влзе в стаята забеляза че Марк е станал. Първото нещо което му мина през ума, е че ги е чул когато са си говорели в стаята на Юнги и веднага започна да го търси.

-Какво търсиш любов- прошепна Марк който тъкмо излизаше от банята с хавлия около кръста.

-А-аз ли.. ами търсех теб-едвам изрече думите си Хоби сякъш нещо бе съседнало в гърлото му и не му даваше мира, а чувството за вина не му даваше право да го погледне в очите.

-Хайде Марк облечи се и слез долу с брат ти трябва да ти кажем нещо- издрънка на бързо Хоби като побърза да излезе от стаята и слезе долу.

-Какво по-дяволите, защо не ме погледна в очите- помисли си Марк.

Долу в всекидневната

Марк тъкмо беше слязъл а вече го чакаха долу. Юнги и Хосок бяха седнали един срещо друг и държаха чаша с кафе в ръка, а Марк седна на стола между тях, а те му подадоха една чаша с кафе. Поне десет минути стояха и никой не каза нищо. Напрежението се режеше с нож.

-Е казвате каквото ще казвате- реше да разцепи тишината Марк

-Виж Марк не искам да се чувстваш зле или да се самообвиняваш но вече не изпитвам същите чувства към теб. Преди да започнеш да викаш и да говориш глупости ме остави да се изкажа. Онази вечер когато бяхме аз и ти в нас, и отидохме до магазина, видях един човек който ме промени изцяло. Знам че от моя страна е егоистично, че не ти казах по рано но дори самия аз не знаех какво да правя. Сърцето ми се раздели на две, но по голямата част беше за него. Знам колко ме обичаш, защото и аз те обичах по този начин. Ако за теб не е проблем искам да си останем добри приятели защото аз винаги ще продължа да те обича но не и по същия начин- едва довърши Хоби и заплака с глас. А Марк, Марк стоеше смразен от думите които бе чул току що и малки сълзи се търкаляха по бузите му не знаеше какво да каже но трябваше...

-Разбирам те малчо, няма да се сърдя или да викам искам само да ти пожелая всичко хубаво с новото ти момче, и ще ти бъда благодарен ако ме запознаеш все пак трябва да знам кой ще обича, кой ще се грижи, кой ще завива, най-доброто ми решение и най-добрия ми приятел-каза Марк като се изправи и прегърна за последно Хоби по онзи начин както най-любимия ти човек може да го направи.

-Ти вече го познаваш-каза Хоби като изтри сълзите си и застана до Юн като сплете пръсти с неговите и облегна глава на рамото му.

-Е малко братче, знам какво искаш да направиш в този момент, давай просто го направи- каза Юн като се приготви да бъде ударен от Марк. Но получи нещо неочаквано. Марк се заби в прегръдките му и заплака с цяло гърло.

-Благодаря ти, че ти си този човек. Поне знам че мога да съм спокоен и да не го мисля всяка вечер-едвам се изказа и заплака още по силно. Юн го стисна в прегръдките си.

-Обещавам ти малко братче, ше го пазя и ще се грижа за него като очите си- каза Юн с насълзени очи като го притисна още по силно към себе си.

По късно през деня Марк се беше успокоил. Хосок се беше нанесъл при тях. Юн беше щастлив че двамата му най-близки се разбират и няма никакво напрежение между тях и всичко между двамата братя вървеше като мед и масло. Така трите момчета заживяха щастливо и с разбирателство. 

Heyy yall taka sladurkovci obeshtah che shte se zavurna i eto vi edno produljenie na prednata glava. My lazy ass reshi da napishe neshto aplodismenti. Nadqvam se da vi haresa iii shte ima oshte. Bih se radvala ako mi pishete i mi kajete kakvi istorii iskate. Za sega love ya and see u soon.❤❤