Chase your dream

9

Чонгкук не можа да заспи. Дали от неудобното легло, дали заради необичайната горещина в стаята, той се въртя неспокойно цяла нощ. Премисляше случилото се, преглеждаше спомените си отново и отново. Опитваше да оправдае себе си, да изтъкне причини, довели до бурната му реакция. Техьонг го беше провокирал. Колкото повече си повтаряше това твърдение обаче, толкова по-малко вярваше в него. Той беше този, който стисна врата на бетата. Той го заплаши, душеше го. Никога не си позволяваше такова поведение, винаги беше онова добро дори незабележимо момче. А сега, когато усещаше аромата на Джимин, пропит в кожата му, се боеше от тъмната си страна.

Чим дишаше спокойно със заровен нос в гърдите му. Толкова малък, така беззащитен. Чонгкук беше благодарен, че той не стана свидетел на ужасната случка. Ако го беше видял такъв, сигурно щеше да се отдръпне. Той се превръщаше в чудовище! Паниката го заливаше на топли и студени вълни. От една страна стоеше вината, а от другата – страхът. За да угоди и на двете, той реши да се срещне с Техьонг и да му се извини. Щеше да говори с него, да му обясни, че не е искал да го нарани или изплаши и щяха да се спогодят. Джимин нямаше да разбере за нищо от случилото се, а то нямаше и да се повтори и всичко щеше да бъде наред.

Умората го пребори малко преди утрото да блесне в очите му и той успя да заспи.

α β ω

-Да го направим още веднъж!

Джимин следваше гласа на Минхо и при всеки сигнал се завърташе грациозно. Тренираха цяла сутрин без почивка и бяха изтощени до краен предел. Продължаваха с последни сили да повтарят стъпките, за да ги наизустят перфектно.

-Минхо, стига вече! Не си усещам краката – оплака се Ронджун. – Гладен съм, спи ми се, искам у дома!

Всички останали също се размрънкаха, трябваше им само начален тон. Самият Минхо изглеждаше страшно изморен и бързо склони да приключат репетициите.

Всеки си намери място на пейката, някои от тях направо се отправиха към съблекалните, за да се преоблекат и да се прибират. Готвеха се много усърдно за предстоящото им представление в читалището.

Ронджун и Джимин се отделиха от останалите в един ъгъл и помълчаха известно време. Още с пристигането на Чим сутринта, всички го бяха засипали с въпроси, с прегръдки, с насърчителни думи. Всички бяха гледали шоуто предишната вечер и наистина изглеждаха разтроени. Ронджун му разказа за останалите гости и колко различно и дружелюбно е било отношението на Хюна към тях. И най-вече към Мин Юнги. Алфата оглавяваше една от най-големите организации, които следяха за реда и говореха от името на алфите. Той се явяваше върл противник на правата за омегите и не рядко съвсем открито показваше омразата си към слабия ранг.