Chase your dream

Въведение

Джимин помнеше детството си радостно и безгрижно. Лятото, горещо и слънчево, беше изпълнено с игри и смях. Помнеше двора на малката олющена къща с камениста пътечка от вратата, та чак до стария кладенец, забулен в гъсти храсти в края на градината. Криеше се между лехите с домати, скачаше и береше сладки череши от клоните на дълголетните дървета. Гонеше пеперудите и поливаше цветята в прохладните следобеди. Излягаше се в зелената трева и вдишваше дълбоко. Зимите скачаше в преспите сняг, спускаше се с шейната си надолу по пътечката. Рисуваше в снега и се радваше на малките снежинки. Есените събираше плодовете и зеленчуците, оцветяваше картини с нюансите на пожълтелите листа и събираше шумата заедно с роднините си. Пролетта се радваше на уханието на цветята, подскачаше около лехите с разсад и бягаше от жужащите пчели. Помнеше всичко толкова добре! Помнеше сутрините, обгърнати в аромата на палачинки, помнеше обедите, прекарани на двора в игри и забавления. Помнеше и тихите вечери, приказките на милата си майчица, която галеше косите му, докато заспи.

Майка му беше грижовна. Тя криеше жестоката истина за света, но Джимин го разбра много късно. Помнеше я млада и красива, с дълги кестеняви коси и топли очи. С широка усмивка, по-светла и от слънцето. С нежна длан, ухаеща на ванилия. Беше дребна, слаба жена, ала животът я бе калявал дълго. Не се предаваше и учеше единственото си дете на същото. Защото тя беше останала вдовица, а светът не приемаше самотните майки така лесно. Особено, щом бяха омеги. Прекарваше дните си в градината заедно със сина си или ходеше на пазара да продава малкото си реколта. Така се изхранваха и макар да не бе много, Джимин никога не се оплака. Обичта, с която го даряваше майка му беше достатъчна, за да бъде щастлив.

През уикендите ходеха на гости на баба му и дядо му. Обичаше ги, въпреки че те винаги упрекваха майка му, а тя все повтаряше, че не могат да я разберат. И може би наистина не можеха, но бяха упора и единствените роднини, които Джимин познаваше. Баба му винаги готвеше по много. Нареждаше богата трапеза и четиримата се настаняваха в мълчание. Дядо му често се караше, когато попита нещо или се засмее. Беше необяснимо за малкия Джимин. Защо и той не се смееше? Винаги беше сърдит.

За да разсеят тишината, пускаха стария пращящ телевизор. Всяка събота излъчваха предаването "I am an idol", което Джими обожаваше да гледа. Канеха различни известни личности и ги подлагаха на всякакви изпитания. Имаше толкова много забавни игри. Всичко беше лъскаво, красиво, а това, за което мечтаеше Джимин беше да бъде като тях. Искаше да го дават по телевизията.