Джимин стискаше ръката на Чонгкук, докато слизаха от микробуса. Слизането обикновено беше нещо мимолетно, но някак на тях двамата им отне цяла вечност. Чонгкук правеше малки крачки и се чудеше къде да дене големия сак, който не минаваше през вратата заедно с него, Джимин беше забол нос в широкия му гръб. Сунми им обясняваше нещо отпред и не се отместваше, Ронджун шумолеше от вътрешността на микробуса, Намджун нареждаше зад тях. Беше едно грандиозно, излишно бавно посрещане и единственият, който си намираше място и стоеше насред паркинга спокойно беше Техьонг. Той се бе отскубнал от задушевното превозно средство първи, за да изпуши една цигара. Чонгкук го беше забелязал само защото го забелязваше постоянно. Не откъсваше очи от него, независимо от това колко много му се искаше просто да забрави за съществуването му. И не, не заради натрапчивия му характер, който беше толкова неприятен за алфата, че чак придобиваше физическо проявление и горчеше в устата му. Не беше това. Кук все още носеше онова смущение в себе си и се чувстваше длъжен да се извини.
Докато той гледаше надалече в Техьонг, Джимин се фокусираше на по-близо. Беше толкова притеснен от предстоящото събитие, че не отделяше очи от Намджун, който приемаше за свой идеал. Искаше му се да има неговото спокойствие и опитваше да го вдиша чрез парфюма му или просто по някакъв невероятен начин да усвои това изкуство, наречено овладяност. Всъщност Намджун изобщо не трябваше да бъде с тях. Всички останаха много изненадани от желанието му да ги придружи на благотворителния концерт и когато той дори се качи в не особено луксозния микробус, на тях им стана ясно, че приема предстоящото присърце.
Бяха спрели пред читалището, в което щеше да се проведе концертът. Времето беше ветровито и облачно, което правеше околността да изглежда сива и да мирише на дъжд. Целият балет се изниза от микробуса бавно и шумно, бяха толкова развълнувани, че не можеха да запазят благоприличие и за секунда. Пътуваха два часа и половина, на Джимин му се повдигаше почти през цялото време и Чонгкук, който по принцип си поспиваше по време на път, стоеше нащрек, стискайки едно найлоново пликче, готов да му го поднесе пред устата. До произшествие не се стигна, но омегата слезе видно замаян на паркинга.
-Блед си – констатира Сунми, като му подаде шише с вода. – Трябва да започнем скоро.
YOU ARE READING
Chase your dream
Fanfiction~Джимин е млад омега, застрашен от опасния свят. Заобиколен от грубите и властващи алфи, той се чувства недооценен. Решен е да сбъдне мечтата си, решен е да бъде певец. Да бъде равен с всички други. Иска да ги убеди, че е способен на невъзможното. ...
