Chase your dream

21

Джимин заспа и се събуди сам. След неочакваното изчезване на Чонгкук, той дълго се въртя в леглото неспокоен. Понечи да го потърси по телефона, но се отказа. Колкото и виновно да се чувстваше, трябваше да признае, че си отдъхна, когато завари стаята празна. Надяваше се всичко с него да е наред и да си е отишъл вкъщи, където да се успокои. Така бе по-добре и за двама им.

Можеше да мисли за това цял ден, и обикновено така и правеше, но сега беше зает с друго. Наближаваше денят на речта и той нямаше как да спре да се вълнува. За първи път щеше да излезе пред толкова много хора и щеше да изрази мнението си силно и ясно. Но не това бе най-важното.

Щеше да се срещне с Юнги.

Добро утро!

Беше страшно нетърпелив да чуе гласа му. В днешния ден нямаше много за правене, а какво по-хубаво оползотворяване на времето от разговори с Юнги?

Много си раннобуден,
Чим-Чим.

Раннобуден, но все
още в леглото.

Мога да си го
представя.

Не се закачай!

Джимин се кикотеше срещу екрана на телефона със зачервени бузи. Ставаше все по-смел в комуникацията си, но и Юнги не му отстъпваше. Съвсем красноречиво му правеше намеци и закачки и това беше достатъчно за Джимин да се усмихва от ухо до ухо и да очаква покана за среща наживо. Вече беше готов за това, още по-точно – той го очакваше с нетърпение. Сънуваше разговорите им на някоя пейка в парка или как хапват сладолед в слънчев ден. Юнги се пресяга да погали бузата му и се усмихва широко. После го прегръща и говори в ухото му с дълбокия си плътен тембър.

Чим усещаше аромата му навсякъде, където пожелаеше. Можеше да си го представи толкова добре, че му се струваше чак реално. Но това не бяха онези страшни феромони, които усети на първата им среща. Беше тежък, но успокояващ мирис на мускус и… любов?

Той разтръска глава, за да се върне в реалността, където сладоледът беше купа с омекнало мюсли, а сладкарницата – разхвърляната му стая.

Искаш ли да се чуем?

Наистина си се
събудил, а? Дай ми
две минути и ще ти
звънна.