Chase your dream

14

Джимин гледаше през затъмненото стъкло и се чудеше кой от ноктите си да задъвче сега. Притеснението му се повишаваше с всяка секунда и въпреки че бе страшно изморен след безсънната си нощ, някак имаше сила да подскача на място и да трепери неудържимо. Чонгкук говореше с музикалния продуцент, Чим виждаше сериозното му изражение и описателните му жестове, които правеше, обяснявайки разпалено. Сунми също присъстваше и кимаше, скръстила ръце. Омегата не можеше да чуе думите им много добре, беше зад изолираните стени на студиото.

-Добре, Джимин, опитай по-високо този път – проговори изведнъж музикалния продуцент, а гласът му прокънтя в слушалките на русокосия.

Джимин кимна многократно и прочисти гърло. Музиката зазвуча в слушалките му и той запя на висок тон, като внимаваше да не обърка текста този път. От толкова много притеснение за малко да забрави и името си.

Правеха пробни записи с текстовете му. Сунми му беше съобщила, че започват работа по следващ проект преди два дни и вече бяха в звукозаписното студио. Искаха да проверят възможностите на гласа му, да изпробват различни варианти на изпяване. Още нямаха готов инструментал, щяха да работят върху него, но Джимин имаше идеи и за това. Беше много въодушевен, но се чувстваше и малко предаден. Чонгкук беше говорил с продуцента, беше организирал среща в студиото заедно със Сунми и беше разпратил ръкописите му наляво надясно. Не го предупреди за това, дори не го обсъди с него. Просто действа на своя глава. Разбира се, Джимин се радваше, че правеха музика и използваха неговите идеи, но всичко му дойде доста неочаквано.

Студиото представляваше малка стая с дълго бюро и техника отгоре му. Имаше два големи монитора, нещо, което приличаше на клавиатура, но в същото време имаше клавиши (Джимин си нямаше на представа как се нарича, Чонгкук му го беше обяснил по най-простичкия начин – „просто една джаджа, с която се миксира музиката”). Е, това беше наистина голяма джада с много кабели, копчета, клавиши и какво ли още не. Всичко изглеждаше много сложно и объркано, макар и продуцентът да го правеше с лекота. Джимин се намираше срещу бюрото зад голямо трипластово стъкло. Беше в звукоизолирано помещение с един микрофон на стойка пред него. Стискаше тетрадката си в ръце и следеше текста с очите си, докато опитваше да го изпее на по-висок тон.