Chase your dream

16

Техьонг, с присвити очи и сбръчкан нос, поднасяше към устата си вилица със забодена на нея сварена мида. Изглеждаше така сякаш всеки момент ще повърне преди дори да я е опитал.

-Хайде де! Ако не я опиташ, как ще знаеш дали ти харесва? - Чонгкук седеше срещу него, вече губейки търпение. Зависеше ли от него, досега да беше изял сто такива. Въпреки това вътрешно се кискаше неудържимо всеки път, щом Техьонг отдръпнеше вилицата и изплезеше език.

В крайна сметка беше изпълнил желанието му, като го заведе на обяд. Макар и да не се спогаждаха, Чонгкук наистина нямаше нищо по-добро за правене и сметна за добре да се разсее с компанията на бетата. Техьонг разбира се беше така добър да избере доста скъп ресторант и да си поръча дузина неща. Мидите бяха идея на Кук, който поначало не проумяваше защо другият се дърпа да си поделят една порция. Е, оказа се, че принц Ким Техьонг Великолепни не искаше и да чуе за подобно нещо, камо ли да го опита. Чонгкук най-сетне беше открил с кaкво да го дразни и да му натяква колко е невеж и предубеден.

"Аз? Предубеден?" - беше викнал той смутено. - "Просто имам прекалено добра преценка и знам, че няма да ми харесат!"

Но Чонгкук настояваше и настояваше, а Техьонг не можа да удържи детинското у себе си и накрая прие предизвикателството. Щеше да яде миди, за да докаже, че са ужасни. Откакто се бяха настанили в ресторанта, говореха само за това, спореха, Кук го увещаваше, Техьонг му отвръщаше хапливо. И въпреки това алфата чувстваше, че вниманието му е отвлечено и най-сетне може просто да седне, да хапне и да поговори с някого. Макар че с Техьонг, по негово мнение, не можеше да се говори нормално.

Мъченикът най-сетне пъхна мидата в устата си и с отвратена физиономия я предъвка и глътна звучно.

-Отврат! - заяви той и побърза да отпие от виното си.

-Е, така ще кажеш - Чонгкук се засмя насреща му, - само и само да си прав.

-Как може да го ядеш това? - Бетата се мръщеше насреща му и бършеше устата си усърдно. - Всъщност защо ли се учудвам? Ти си примитивно същество, хранещо се с мекотели!

Чонгкук не отвърна нищо, само се усмихна знаещо. Малко по малко започваше да свиква с темперамента на стилиста и разбра, че е добре просто да си замълчи. Сега, когато Техьонг най-сетне се поуспокои и продължи да яде това, което си беше поръчал, Чонгкук си позволи да го огледа. Днес не му беше обърнал особено внимание покрай суетенето около Джимин. Ким беше с добре оформена прическа - разделена коса посредата на челото със завити краища и обем в корените. Лицето му изглеждаше чисто, макар че от порцелановата му кожа Чонгкук лесно можеше да се подведе, че носи грим. На едното му ухо имаше дълга обица под формата на верижка. Облеклото му допадна на алфата, беше семпло - бяла риза и черен панталон. И ухаеше наистина обаятелно, Чонгкук определено се наслаждаваше на парфюма му.