Chase your dream

2

Джимин гризеше нокътя на палеца си и се гушеше в ъгъла на двуместния диван. Първият път, когато седна на него му се стори като най-удобното място на света, ала сега се чувстваше сякаш е на тръни. Притеснението беше завладяло тялото и съзнанието му. Сериозният поглед на Ким Намджун дълбаеше дупка в лицето му и караше слабото му сърчице да подскача при всяко мигване от страна на продуцента. До него, на дивана, седеше Чонгкук. Той беше неизменна част от проекта и всички дейности на Джимин, тъй като младата омега не можеше да поема тревожните новини сам. Феромоните на Кук бяха спасителен пояс, Джимин вярваше, че ще се удави в страховете си, ако се отдели от своя приятел, дори за кратко.

Сунми също присъстваше на малкото им изненадващо събиране. Тя стоеше зад господин Ким, загледана навън. Офисът на продуцента се намираше в центъра на града в голяма бизнес сграда, която деляха няколко бизнесмени под фамилията Ким. Беше широк и скъпо обзаведен, с много излишно пространство, на което спокойно можеше да се побере целия балет. Имаше дълго бюро от тъмно дърво със заоблени краища, кожен офис стол и две големи кресла за посетители. Офисът беше светъл с големи прозорци, откриващи гледка към града.

Джимин не харесваше това място. Мирисът на алфа беше пропит във всяка мека мебел, обстановката беше студена и неприветлива и караше чувствителната омега да се свива на мястото си. Дори Кук изпитваше затруднения в опитите си да го успокои.

-Е, с какви впечатления останахте, господин Парк? – попита изведнъж Ким.

Джимин го стрелна с поглед. Сянката на страха премина през лицето му, емоциите бяха нещо неконтролируемо за него.

-Аз...

-Мисля, че потръгна добре – включи се Чонгкук точно навреме. Голямата му топла ръка се добра до тази на омегата и я стисна окуражително. – Има интерес, но според мен е рано да се каже дали хората харесват песента.

Бяха минали два дни от премиерата. Джимин прекара последните нощи в безсъние. Не спираше да се рови в коментарите, да чете, да си прави заключения, за които както каза Кук, може би още беше рано.

-Въпросът ми не беше отправен към Вас, господин Чон. – Продуцентът съедини погледи с по-младата алфа. Джимин усещаше напрежението помежду им, усещаше и неизказаното предупреждение във въздуха.