Chase your dream

12

Чонгкук събу мокрите си обувки и пристъпи в широкото антре. Прибираше се от пороен дъжд, който бе успял да го измокри до кости само за няколко секунди. Беше толкова изморен, че щом стигна стаята си, веднага се отпусна върху леглото и притвори очи. Навсякъде светеха лампи и той опитваше да привикне със силната светлина. В микробуса до последно беше тъмно, навън слънцето вече бе отстъпило място на луната, а дъждовните облаци правеха обстановката още по-мрачна. Чак му се доспиваше. Усмихна се при образа на заспалия на рамото му Джимин и тишината по време на пътуването навръщане. Всички бяха изтощени физически и емоционално, Чонгкук най-вече от дългото пътуване и неспокойния му сън в последно време. Тази вечер щеше да прекара в дома си, или по-скоро дома на родителите си, с надеждата, че ще събере мислите си и ще успее да поспи.

Още от сега усещаше липсата на Джимин и това никак не му се нравеше. Леглото му миришеше на омекотител за дрехи и онзи особен мирис, който усещаш само когато влезеш в стаята си след дълго отсъствие, но след това бързо привикваш и не ти прави впечатление. Да, това си беше неговия аромат, ароматът на момчешката му стая, на родния му дом и на семейството му. Сега обаче го намираше за чужд и искаше да зарови нос в косите на Джимин. Припомни си целувката, с която го беше дарил по-рано през деня и сладката червенина, оцветила бузите му. Все още не можеше да си обясни как се бе оставил на течението и съвсем импулсивно бе преминал границата. Трябваше да поговорят за това. Всъщност имаше много за какво да си говорят. Чон предусещаше как един ден нямаше да издържи и просто щеше да излее всичко пред омегата. Тази „река” от чувства, която таеше в себе си, просто трябваше да бъде освободена.

Мислите му прескочиха на друг проблем (това беше неговата защитна реакция). Отново захвана темата за Техьонг и това безпокойство, което всяваше той. Чонгкук му се беше възхитил по-рано през деня и определено се бе убедил, че това момче е не само самостоятелно, но и напълно способно да го срине само с думи. И тъй като Кук със сигурност не желаеше това, сметна за най-добре да говори с него и да се спогодят, но този път наистина.

-Чонгкук, защо не каза, че си се прибрал? - Момчето надигна глава и съзря размазания силует на майка си, която го гледаше от вратата. – Ела да вечеряш с нас и недей да лежиш върху леглото с мръсни дрехи!