Chase your dream

1

Мечтите се сбъдват!

В това се убеди Джимин, докато гледаше първото си музикално видео. Той успя! Наистина успя! Не можеше да повярва, че мечтата му най-сетне беше факт. Чувството беше незаменимо. Майка му щеше да бъде безкрайно горда, ако можеше да го види сега. Да види как се усмихва, завзет от неописуемо щастие. Как подскача от радост, как очите му блестят развълнувано. Да чуе песента, която всеки момент щеше да види бял свят. Песен, написана и изпълнена от една омега. Една незначителна омега.

Това беше песента, която Джимин очакваше, да преобърне света. Носеше името „The world’s beauty” и предаваше послание за равенство между трите ранга. Светът имаше нужда от това, беше убеден Джимин. Светът имаше нужда от промяна.

- Парк! – момчето се обърна към вратата на малкия офис. Там стоеше Сунми – неговият мениджър. – Какво правиш тук?

Джимин поклати глава леко, нямаше отговор на въпроса. Покрай цялото вълнение, действията му оставаха необмислени. Сунми се засмя и затвори вратата, влизайки вътре. Пространството беше тясно и ѝ се наложи да ходи настрани, докато заобикаляше момчето, за да стигне до срещуположната страна на бюрото. Офисът беше наистина малък, едва бяха побрали мебелите, които им бяха от най-голяма необходимост. Но на Джимин му харесваше така, беше тихо.

- Вълнуваш се, нали? – Сунми се тръшна на въртящия се стол и сбърчи вежди като чу жалното му скърцане. – Някой ден ще се озова на земята – заключи тя, докато се озърташе за нещо върху бюрото.

Каквото и да бе то, Джимин не смяташе, че ще го открие скоро, беше голяма бъркотия.

- И какво сега? Ще отброяваш секундите до премиерата? – момичето се отказа да тършува из купчината листи и се облегна назад, последвана от ново заплашително скърцане.

- Нетърпелив съм – обясни Джимин. Сърцето му се разбунтува, сякаш дочуло думите. – Искам да видя и реакцията на хората.

Сунми кимна бавно и остана загледана в него. Кестенявата ѝ коса се спускаше по раменете, правейки я да изглежда като кралска особа. Нямаше съмнение, този образ ѝ отиваше, все пак бе алфа. Очите ѝ горяха с див пламък, ала в погледа ѝ се четеше и загриженост.

- Джимин, знаеш, че в началото може реакциите да не са особено положителни – тя прехапа устна и отмести погледа си върху стария скрин до вратата. Търсеше подходящ начин да поднесе истината, не искаше да разочарова омегата. – Хората може да не реагират особено добре на това, което правим. Вероятно е песента да получи много критика, само защото я изпълнява омега.