Truth or Dare:The end? [H.S]

08

Беше посред нощ,когато се събудих и повече не можах да заспя.Хари за първи път от седмици спеше спокойно на мястото си до мен,което ме накара да бъда малко по - тиха.Макар и да се опитвах да заспя по всички начини,които знам,не се получаваше нищо.А и емоционалното признание на Хари никак не ми помагаше.Чувствах вина по някаква причина и това не ми даваше мира.Нямах вина,но аз съм такъв човек.Изпитвам вината вместо тези,които наистина трябва да я изпитват.

След часове,изпълнени във въртене в леглото и напразни надежди отново да заспя реших просто да отида до кухнята и да си налея чаша вода.Тихичко се измъкнах от завивките и по същия начин от от стаята,оставайки в студения коридор.Светнах лампата и веднага щом очите ми фокусираха вече чисто бялата стена срещу мен,в главата ми изникна картината на изписаните с кръв букви по нея.

Тръпки преминаха по тялото ми,но все пак с босите ми крака се насочи към кухнята на долния етаж.Слязох набързо по стълбите и влязох в кухнята,запалвайки отново лампата.С бързи крачки стигнах до мивката и извадих една чаша,а после я напълних със студена вода.Очите ми погледнаха към часовника на стената,забелязвайки че е точно 4:30 сутринта.
Въздъхнах тежко и отпих от чашата си,усещайки как жаждата ми бавно се задоволява.Бях обърната напред,лицето ми сочеше към широко отворената врата.Бях се загледала в пода,когато чух тихото потупване на прозореца точно зад мен.Бяха точно четири тихи потупвания.Ако не цареше мъртва тишина,не бих ги чула,но за съжаление ги чух.Сърцето ми започна да блъска в гърлото ми,а дланите ми за секунда се изпотиха.Затворих очи и проглътах тежко,бавно завъртайки се назад.Чашата в ръцете ми трепереше,а сърцето ми беше готово да изкочи от страх.Когато бях напълно обърната назад и гледах към прозореца,реших бавно да отворя очи и когато единствено видях тъмнината отвън и отражението си,сякаш камък падна от сърцето ми.Докато наблюдавах навън,опитвайки се да видя нещо,очите ми неочаквано се фокусирана върху отражението на прозореца.За мое нещастие,това не беше моето.

Зад мен,точно под касата на вратата стоеше висока фигура,облечена цялата в черно,заедно с черна маска.От страх бързо се завъртях и изпуснах чашата си,изпищявайки,но пред мен нямаше никого.Огледах се объркано наоколо,чудейки се къде изчезна фигурата,докато все още се опитвах да нормализирам дишането си.
"Мамка му,извадих си акъла."-прошепнах си аз,държейки ръката си на сърцето си.
Поглеждайки надолу видях,че чашата се беше разбила на парчета точно върху босите ми крака,а аз от страх така и не бях усетила.