Truth or Dare:The end? [H.S]

04

"Роуз!Роуз!"-дори и докато още сънувах,можех да чуя гласът на Хари от долният етаж.
Когато се разсъних и осъзнах,че ме вика скочих като попарена на краката си.Безсънието веднага ме удари,а тялото ми беше цялото изстръпнало.Снощи едва заспах.Сънувах едно и също нещо - кръвта на стената се оказала на Хари и аз намирам безжизненото му тяло на пода.Безсънието не ми се отразяваше никак добре.Вече повече от 48 часа не съм затваряла очи,защото постоянно съм нащрек.
  Сещайки се за кошмара,излязох от стаята и се затичах надолу по стълбите,надявайки се просто да не е най - лошото.Връхлетях във всекидневната,сърцето ми силно блъскащо в гърдите.Първото нещо,което видях беше Хари който стоеше прав до вратата и явно очакваше мен.На дивана стоеше Рик,а в ръцете си държеше лист хартия.Лицата и на двамата бяха бяха притеснени,което отново ме накара да се напрегна.
"Какво има?Да не се е случило нещо?"-попитах аз тихо.
Хари дойде до мен и ме прегърна,галейки косата ми.Отвърнах на прегръдката му,обвивайки ръцете си около врата му и поемайки дълбока глътка от одеколона му.
"Съжалявам,че те изплаших.Просто мисля,че и ти трябва да чуеш това."-прошепна той в ухото ми,отделяйки се от мен.
Кимнах и затворих за кратко очи,надявайки се умората да изчезне.Хари ме хвана за ръката и ме заведе до дивана,помагайки ми да седна.Чувствах се като пълен парцал.Нямах никаква енергия дори да си отворя очите.А сега и последните ми капки енергия ще бъдат изцедени от тялото ми,след като чуя най - вероятно лошата новина,която Рик носи.
"Имаме си работа със доста напреднали хора.Както по къщата,така и върху писмото няма никакви отпечатъци.Явно разполагат с недостъпна за нас техника.Изглежда,сякаш ключалките са били разбити от призрак."-каза Рик,докато гледаше в листа.
"А какво е това в ръцете ти?"-попитах аз,сочейки към листа в ръцете му.
"Резултат от пробите,които взех от кръвта по стената.Както споменах,имаме си работа със професионалисти.За радост кръвта е животинска,но все пак това си е заплаха."-каза ми Рик.

  Сякаш камък падна от раменете ми,когато чух че кръвта е била от животно.Радвам се,че не са използвали някакъв невинен човек,за да ни изплашат.Но все пак,все още бях ужасена от всичките "заплахи".
"Ще те попитам още веднъж Роуз.Случи ли се нещо странно,докато беше на работа.Не е нужно да е нещо странно,просто да те е накарало да се замислиш за момент."-попита Рик,наблюдавайки изражението ми.
Все още държах ръката на Хари,стискайки я силно.Напрегнах се и започнах да търся из паметта си нещо странно,което може да се е случило.Изведнъж в главата ми изникна онзи мъж,който дойде в кафенето.
"В кафенето дойде един мъж.Взех му поръчката,направих кафето му и му го занесах.Когато бях готова да си тръгна обаче,той ми благодари.Странното е,че каза и името ми,а аз съм сигурна,че не му го казах."-казах,взирайки се в празната стъклена масичка.
Хари веднага се изправи и ме погледна объркано,а после погледна към Рик,който също ме наблюдаваше по същият начин.
"Как изглеждаше?"-попита Хари,гледайки ме право в очите.
Веднага след въпроса му,сцената започна да се преповтаря пред очите ми.Спомнях си доста добре външният му вид,все го срещнах преди няколко дни.
"Имаше къса тъмна коса и кафеви очи,също и брада.Спомням си,че имаше доста татуировки,доколкото можех да видя.Също имаше пиърсинг,на носа."-обясних им всяка подробност,която помнех.