Truth or Dare:The end? [H.S]

03

  Всичко се случи толкова бързо и в същото време толкова бавно.Не осъзнах колко бързо се бях озовала на земята в безсъзнание,лицето ми насочено към смразяващия кръвта надпис.Не си спомням кога Хари ме намери,нито дали въобще той ме намери.Бях толкова изплашена,че краката ми напълно отказаха и единственият начин беше да падна на студеният под.Спомням си,че тялото ми беше замръзнало от страх и в същото време вцепенено.Единственият път,в който изпитах такъв страх беше денят,в който с приятелите ми отидохме в мината.Струва ми се ,че беше толкова отдавна.

  Всичките тези мисли се въртяха в главата ми,докато се намирах в леглото ми,завита с топлото си одеало.Очите ми пареха от недостига на сън и огромното количество сълзи,което изплаках до преди малко.Не знаех колко е часът,изглеждаше че е твърде рано.Слънцето едва се показваше,а мястото до мен беше празно и студено.Отново притеснението се настани в тялото ми,сещайки се че кръвта на стената може да е на Хари.Не си спомням кой ме доведе в стаята си и се страхувам този някой да не е бил човекът,който ни заплашва.Страхувам се,той да не е навредил на някого заради мен.Или по - лошо,на Хари.
  Едно беше сигурно,някой беше влязъл в домът ни.Онзи шум,който чух на стълбите вероятно е бил,човекът който стои зад писмото и надписа.Главатами беше пълна с теории и въпроси.А отговори нямаше.

Изправих се бавно от леглото си и облякох белите си пантофи,не губейки никакво време.Отворих вратата на стаята и първото нещо,което направих беше да запаля лампата и да погледна към стената.За щастие от надписа нямаше и следа,но все пак получих няколко проблясъка на ужасяващата гледка.Как кръвта се стичаше по стената,образувайки заплашителни думи.От дъното на душата си се надявам това да не беше кръв.
Преминах през коридора,все още получавайки тръпки от снощните събития и заслизах по стълбите.Отново се сетих за шумът точно на това място,но реших да го игнорирам.Слязох по стълбите и се насочих към кухнята,надявайки се да видя Хари там.И го открих там.Беше седнал с гръб към мен,държейки чашата с кафето си с наведена глава.Веднага усетих как огромен товар падна от плещите ми,виждайки че е добре.Без да мисля се засилих към него и го прегърнах през гръб,слагайки главата си на рамото му.Сълзите ми не почакаха,а затекоха от очите ми като река.От начало той се изплаши,но бързо осъзна че съм аз и се обърна на стола си,заставайки лице в лице с мен.Ръцете му обхванаха бузите ми,а устните му започнаха да целуват всяка част от лицето ми.
"Роуз,толкова ме изплаши!"-прошепна ми той,гледайки ме разтревожено.
Прегърнах го отново,оставяйки емоциите си да ме залеят.Знаех,че той няма да ме съди.Пред него бях себе си.Едно изплашено момиче,което се крие зад маската на смелостта.