Truth or Dare:The end? [H.S]

05

"Татко?"-попитах аз,гладайки към мъжът,стоящ пред мен.
Можех да позная родният си баща от километри,но този човек изглеждаше толкова различен и в същото време ми беше толкова познат.Познатите ми черти все още бяха на лицето му,но сега той имаше брада,а сините му очи бяха кърваво червени,сякаш не беше спал с дни.
"Роуз!"-възкликна той и силна въздишка се отдели от устните му,сякаш товар падна от плещите му.С бърза крачка той се приближи до мен и ме обхвана в силна прегръдка.Отначало стоях като парализирана,не очакваш че ще направи точно това,но когато се осъзнах веднага обвих ръце около баща си.

Не си спомням кога за последно прегърнах баща си.Може би беше,когато бях на 6 и си изкълчих глезена?И все пак тази прегръдка беше толкова чужда за мен,но можех да усетя колко много се нуждаех от нея.Баща ми винаги беше този,който се грижеше за мен.Макар и да беше малко по - мекушав от майка ми,всичко беше едно и също.Тя беше господарката вкъщи,а ние бяхме прислугата.Често се случваше обаче и двамата да са срещу мен.Но баща ми винаги беше този,който идваше и избърсваше сълзите ми.Е,освен когато не беше на работа.Тогава или бях сама с мислите си,или сама с майка си,която бълваше отрова.
"Роуз,толкова ми липсваше!"-каза той и обхвана лицето ми с ръцете си.Гласът му се пречупи на последната дума,карайки и моите очи да се напълнят със сълзи."Търсех те къде ли не!Обиколих цял Лондон,но от теб нямаше и следа."

Той ме е търсел?Роуз,такава си егоистка!Трябваше да го потърся,да му обясня всичко.Да му обясня защо съпругата му е мъртва!Той сигурно е бил толкова изплашен,толкова е страдал.Загубил е,макар и да не я е обичал,ценна част от живота си.
"Толкова съжалявам, тате!Толкова съжалявам!"-изплаках аз,гледайки го в очите,които също бяха пълни със сълзи.
"Не скъпа,не си виновна.Важното е,че сега те открих.Когато майка ти ми каза,че си била у дома за да ѝ се извиниш,а тя те е отблъснала побеснях.Още от тогава започнах да те търся,но след като майка ти...почина ми трябваше време,за да се отърся.Смъртта ѝ не беше предизвикана от самосебе си,някой го беше направил доброволно.Но интересното беше,че на местопрестъплението нямаше нито една следа."-започна да ми обяснява той,продължавайки да ме прегръща.

Веднага се сетих за момента,в който Дейвид ми показа на живо как майка ми беше убита.Спомням си всичко,с всеки възможен детайл,колкото и зловещо да звучи.Изплашеното ѝ лице,писъкът ѝ,окървавеното ѝ тяло,всичко беше дълбоко запечатано в главата ми.
Представям си какво е било на баща ми.Да открие жената,с която живее под един покрив толкова години,майката на дъщеря му,убита и то по най - долният начин.А причината,поради която е убита - аз.