Truth or Dare:The end? [H.S]

01

2 години по - късно

"Хари,закуската е готова!"-извиках от долният етаж,оставяйки чинията с пресен омлет върху масата.
Часът беше 8:30 и ако Хари не побърза и двамата ще закъснеем за работа.
Секунда след като го извиках,чух как стълбите започват да скърцат,показвайки ми,че той е буден.Сънената му фигура връхлетя в кухнята,макар че той беше полу - заспал.Косата му стърчеше навсякъде,а очите му показваха колко много иска да се върне в леглото.
"Добро утро, поспаланко!"-казах аз и се приближих към него,давайки му целувка по бузата.
"Добро утро!"-каза той и ме целуна обратно,сядайки на масата."Защо си станала толкова рано?"

На лицето му беше изписано объркване,а след като чух въпроса му,на моето също.
"След половин час съм на работа,както и ти."-казах му очевидно.
"Какво?Но как,днес е събота?"-попита той объркано,отхапвайки от омлета.
"Не скъпи,днес е петък."-казах му аз и отхапах от своя омлет.
Веднага след като чу думите ми Хари разшири очи и едва не се задави.Погледна към ръката си,явно за да види колко е часът,но когато осъзна,че няма часовник веднага се изправи и се изпари по стълбите,оставяйки ме смееща се в кухнята.

От горният етаж започна да се чува тичането му,както и псуването му,защото не може да си открие дрехите.Нямам никаква идея как толкова бързо се преоблече и как си оправи косата,но не бяха изминали и 5 минути,когато той връхлетя в кухнята.
"Толкова съжалявам,че не можахме да си поговорим тази сутрин,просто се обърках и ако закъснея Рик ще ми срита задника.Ще се видим довечера.Обичам те!"-наговори ми бързо той,целуна ме и изхвърча през вратата.
"Обичам те,приятен ден!"
Лек кикот напусна устните ми,заради това колко забавно започна сутринта ни.

Да бъда честна,последните две години се превърнаха в най - щастливите,които някога съм имала.Не си и представях,че живота ни ще бъде толкова различен след като Дейвид умря,но ето че се оказах в грешка.Още същият ден,когато разбрах че Дейвид е мъртъв,усетих как част от мен се освобождава.

"Хари!"-извиках аз,виждайки лежащата му фигура на земята,близо до ръба на скалата.
Затичах се към него,оставяйки Рик и Луи на същото си място до себе си.Знаех си,че трябва да се върнем.Усещах го.И се радвам,че го направих.
Стигнах до него и веднага се надвесих над лицето му,виждайки изморените му зелени очи да гледат към мен.
"Роуз ти ли си?Или просто сънувам?"-попита той,карайки ме да се засмея през сълзите си.
"Аз съм Хари,тук съм?"-казах му,обхващайки лицето му с ръцете си.
Той се усмихна и затвори очи,преди отново да ги отвори и да ме погледне.
"Направих го,Роуз.Отмъстих му.За теб,за майка ти,за Мариса,за всички.Направих го."-прошепна ми той,не можейки да сдържа усмивката си.
"Направи го Хари.Спаси ни."-казах му и зарових глава във врата му,усещайки ароматът му.