Truth or Dare:The end? [H.S]

09

"Името му е Александър Паркър,но се води с псевдонима "Страйк".Задържан е няколко пъти,като единият от тях е влизане в злом и опит за убийство.Пуснат е заради добро поведение."- обясни ни Рик,докато наблюдаваше тялото на мъжа във всекидневната ни.

Слънцето беше на хоризонта си,но ние с Хари не бяхме мигнали.Не само защото едва се сдържах да не се обадя на полицията,но и също,че във всекидневната ни лежеше човека,който се опита да ме наръга.
Честно казано не знаех как все още се държах на краката си,вероятно все още бях в шок.И все пак не се отделях от Хари.Той беше седнал до мен,а аз се бях сгушила в него,опитвайки се да слушам колкото се може повече.

"Нещо повече?Например някакви връзки с Дейвид?-попита Хари.

"Никакви.Проучих всичко за този мъж,но не намерих никаква връзка между него и Дейвид.Но все пак не можем да изключим факта,че Дейвид е доста потаен човек и може да го е срещал някъде.-каза Рик и остави на масата пред нас папка с досието на мъжа,както и различни листове и документи за всички незаконни неща,които е вършил.

"Какво ще правим с тялото?"-попитах аз,взирайки се в снимката,залепена на досието му.

"Не се притеснявай,аз ще се заема."-прошепна ми Хари,стискайки ръката ми успокоително.

Обърнах се към него и го погледнах в очите,виждайки колко загрижено ме наблюдаваше.Знаех,че не иска да се натоварвам,особено след преживяното.Все още можех да усетя острието на ножа и да чуя думите на онзи мъж.

"Не мисля,че е удачно да я оставяш сама."-каза Рик,наблюдавайки изражението ми.

Хари погледна към него,а после обърна глава към мен,чакайки да кажа нещо.

"Няма да остана и секунда повече в тази къща."-казах аз,гледайки и двамата.

Хари сви вежди в объркване,а Рик просто безизразно наблюдаваше.

"Какво имаш в предвид?"-попита Хари.

"Писна ми,Хари.Не мога повече да живея в страх.И двамата се нуждаем от почивка.Не си спал от дни и деня,в който реши да си починеш едва не ме убиха.Трябва да се махнем от тази проклета къща."-казах му аз,надявайки се да ме разбере по някакъв начин.

С или без него,аз щях да се махна от тази къща.Колкото повече стояха тук,толкова повече усещах как започвам да се задушавам.Имах ужасното чувство,че всеки момент някой ще се появи изневиделица.