Truth or Dare:The end? [H.S]

06

Тъмнината наоколо беше като истинска дупка.Не знаех къде съм,какво правя и защо съм тук.Сетивата ми бяха заострени,но единственото нещо,което усещах беше студа,преминаващ през тялото ми.Имах странното усещане,че познавам това място,но не знаех дали мозъкът ми си правеше шеги с мен или беше истина.Бавно единият ми крак помръдна,после другият.Тялото ми се задвижи напред,но съзнанието ми нямаше никаква представа на къде се насочва.Всичко около мен беше тъмно.Чувствах се по - слаба,защото не знаех какво има около мен и накъде са се запътили краката ми.Вървях,а около мен се чуваха звукът от стъпките ми.Изведнъж спрях да се движа,но звукът от движението продължаваше да се разнася около мен.Звука на спокойно ходене се превърна в тичане.Затичах се.Краката ми ме водеха на някъде.Можех да усетя присъствието на някого зад себе си,а ехото от звука на стъпала удрящи се в пода не спираше да се разнася около мен.Към този звук се добави и силното бибкане на непознат за мен предмет.Звукът беше толкова силен,че ме накара да спра на място и да сложа ръце върху ушите си,опитвайки се да заглуша силният и остър звук.Тичането започна да става все по - силно и по - близо до мен...

  Поех си дълбоко въздух и отворих очи,разбирайки че всичко това е било просто сън.Огледах се наоколо,надявайки се да видя спящият Хари в топлото ни легло,но вместо това пред мен имаше само бели стени и докторски принадлежности.Много бързо спомените в главата ми изплуваха в съзнанието,карайки коремът ми да се преобърне в притеснение.Мисълта за Хари на земята започна да се върти в съзнанието ми,карайки ме отново да започна да мисля за най - лошото.Не знам какво ни се случи снощи,нямам никакъв спомен как съм се озовала тук и кой ме е докарал.

Опитах да се изправя,но веднага главата ме заболя,сякаш пронизана от стотици игли.Вече в седнало положение премахнах одеялото от краката,разкривайки болничната нощница,с която бях облечена.Защо нищо не си спомням?Тъкмо бях готова да стана от леглото,когато вратата на болничната ми стая се отвори.За кратко се изпълних с надежда,че може би Хари ще влезе вътре,но когато видях мъжът с престилка и очила,надеждите ми се изпариха.
"Госпожице Уинчестър,аз съм доктор Редич.Виждам,че сте будна.Как се чувствате?-попита доктора,оставяйки папката си на леглото,върху което лежах.
"Ами добре съм,малко съм замаяна."-казах и наведох глава,надявайки се болката да намалее."Как съм се озовала тук?А къде е Хари?
"В тялото ви открихме притеснително количество тетродотоксин.По думите на съседите Ви сте били в безсъзнание,когато са Ви открили.За щастие вие и приятелят ви сте искали голям късмет!Ако съседите Ви бяха закъсняли,краят щеше да е фатален."-обясни ми докторат,карайки ме да положа глава в ръцете си.
"Къде е Хари?Добре ли е?"-попитах аз.Трябваше да знам дали е добре.
"В съседната стая е.Доколкото знам е буден."-отговори ми доктор Редич и взе папката си.-"Имате ли си някаква представа как сте консумирали тази опасна отрова?
"Нямам никаква идея."-казах аз,гледайки в една празна точка.