Truth or Dare:The end? [H.S]

11

Събудих се с усещането на тежест върху себе си. Отначало си помислих, че това е Хари, който обожаваше да използва гърба ми като възглавница, но когато нещо мокро се залепи за бузата ми, очите ми се отвориха широко. Първото нещо, което видях бяха белите чаршафи, но когато завъртях глава, над мен се извисяваше едно от най-големите кучета, които някога бях виждала. До колкото бях запозната с породите кучета, пред мен стоеше величествен немски дог с най-блестящате козина на света. Езикът му се отдръпна от бузата ми, но той продължаваше да стои върху гърбът ми, спирайки всяка желание за движение и въздух. Усмихнах се и с усилие внимателно го избутах от себе си, а после го погалих по главата. Макар, че изглеждаше доста заплашително, това куче беше напълно невинно от вътре. Засмях се леко и тогава осъзнах, че Хари не беше до мен. Огледах се наоколо, но не изглеждаше той да е бил тук от скоро. Чаршафите до мен бяха измачкани, но студени.

Вълна на тъга ме заля и аз потърках главата на кучето до мен, което вече лежеше до мен с глава в скута ми. Бях готова отново да се върна в леглото, когато на вратата се почука.  Казах "влез" и в стаята се появи Зара, а в ръцете си държеше огромна табла с храна.

"Добро утро, госпожице Роуз. Господин Стайлс ми поръча да ви донеса закуска. Надявам се не ви притеснявам." - каза тя с гръб към мен, докато се опитваше да затвори вратата след себе си. Когато се обърна към мен и видя огромното куче на леглото в скута ми, очите й щяха да изхвърчат от орбитите си.

Тя подскочи на мястото си и постави таблата на нощното шкафче, а после покри лицето си с ръце.

"Толкова много съжалявам, госпожице Роуз. Дизел наскоро се научи да отваря врати и аз нямах никаква представа, че е дошъл при вас и ви е притеснил. Толкова много съ-"

"Зара, за бога, всичко е наред! Спри да се извиняваш и седни до мен. И какво си говорехме, за това как да ме наричаш?" - повдигнах вежда шеговито и се усмихнах на кучето до мен. Дизел. Отиваше му.

"Благодаря Ви госпо-"

Погледнах я отново и тя се усмихна срамежливо.

"Роуз. Благодаря ти."

Усмихнах й се и тя ми подаде таблата. Имаше толкова много храна, че нямах идея дали сънувам. Обаче, една малка бележка хвана окото ми. Взех я и я разгънах, виждайки познат почерк.

Добро утро, любима.
С Рик ни излезе работа и нямаше как да я отложа, колкото и да желаех да те изчакам да се събудиш. Надявам се, че не си ми сърдита.