Историята на една невъзможна ученическа любов

11 глава

Гл.т. на Валентин Иванов

~петък; шести час~

Най-накрая мина времето. Сега имам час с него и след това ще му кажа. Точно го видях да влиза и едно момче го спъна. Су падна на земята, а онзи започна да се смее подигравателно и всички го последваха.

Аз: Тишина! Ти!; посочих го.
Непознатия лигльо: Аз?; посочи се и ме изгледа въпросително.

Аз: Същият! Как се казваш?
Непознатият лигльо: Нестор
Аз: Излез от стаята и ме изчакай отвън. Мин Су, ти добре ли си?

Мин Су: Да, господине.
Аз: Добре. Седни си на мястото и отвори на урока за търговия (това е днешния урок) и го прочети, защото ще изпиташ всички на този урок, след като се върна. А дотогава да не съм чул и звук.

Излезнах от стаята и започнах да говоря с онзи.

~10 мин по-късно~
Мисля, че му е достатъчно. От кабинета не се чуваше нищо, което е добре. Влязох с Нестор вътре.

Е време е да се попекат.