Историята на една невъзможна ученическа любов

12 глава

Гл.т. на Валентин Иванов

аз: Това ще е оценката за входното ви ниво. Ще ги определя с Мин Су. А сега кой е първият желаещ да е изпитан?

~Тишина~

Аз: Никой ли? Тогава Мин Су ти си избери.
Мин Су: Добре, господине. Мона ти си първа...

~След биенето на звънеца~

Всички изпитани се изнизаха на бързо ядосани и разочаровани.

Аз: Мин Су имаш ли още часове?
Су: Не, господине.
Аз: Тогава остани, за да определим оценките.
Су: Добре.

Обсъдихме оценките и останах приятно изненадан. Оцени ги безпристрастно точно както трябва. Тъкмо щях да му кажа нещо и телефонът ми звънна.

Аз: Ало?
Г-н Мин: г-н Иванов, синът ми още ли е в училище?
Аз: Да? Трябваше да обсъдим нещо много важно.
Г-н Мин: Добре. А след колко време ще се прибере?
Аз: Не знам?

Г-н Мин(откачалката): Когато приключите бихте ли го докарали? Притеснявам се за него.
Аз: Ами...добре?
Г-н Мин(откачалката): Много Ви благодаря! Довиждане.
Аз: Довиждане.

Каква откачалка само!