Историята на една невъзможна ученическа любов

8 глава

Гл. т. на Мин Су

Часовете минаваха по-бързо, отколкото ми се искаше. Свърши и последният час и сега бях на консултации при новия ми учител по география. Запътих се към кабинета на четвъртия етаж по безлюдните коридори.

За страхлив човек като мен, обстановката беше леко зловеща, все едно си във филм на ужасите от онези баналните, в които главният герой чува шум и върви към него.

Стигнах пред кабинета, вратата беше отворена леко, подканваща те да влезнеш и точно това направих. Там на бюрото беше господин Иванов, отново с онова студено изражение от първия час, забил поглед в някакви листи.

Затворих вратата след себе си, но тя изскърца и издаде присъствието ми. Той насочи вниманието си към мен.

Очите му издаваха, че е изненадан, че съм изпълнил това, което ми е казал. Усмивката му беше лека и траеше за около минута.

г-на: Оо! Ти дойде. Очаквах да се измъкнеш.
аз: Да, дойдох. Бих направил каквото ми кажете.
г-на: Така значи...би направил всичко, което ти кажа да направиш, м? 😏

Той се подсмихна.

*В мислите на Валентин*
Не биваше да казваш това малкия. Е вече няма връщане назад, заинтригува ме много още от както сложи учебниците на чина си. Но първо преди всичко е предупреждението. 😏