Историята на една невъзможна ученическа любов

4 глава

Гл. т. на Валентин
Минаха няколко дни от първия учебен ден. И вече ми се иска отново да съм в почивка. Запознах се с няколко класа.  Някой от тях бяха доста шумни, но други – тихи.

Направих им преговор и контролни, като другия път ще им ги дам, за да ги направят. Писах и оценки в някой класове, защото не издържах на приказките и ги изпитах.

Днес имах първи час с 10. "в". Чух от други учители, че са били шумни. Нямам голям проблем с това, защото ще ги кротна.

Отидох в кабинета на четвъртия етаж и си приготвих материалите. След една или две минути, звънецът би. Имаше няколко празни места предполагам, че някой ще закъснеят. Както и да е, мен ме дразнеше фактът, че независимо от това, че съм влезнал, те не ме отразяваха.

Тогава аз взех един маркер и тропнах с него по бюрото. Те млъкнаха и ме погледнаха.

- Аз: Здравейте, казвам се Валентин Иванов. Аз ще бъда вашия учител по география. Искам да имате само тетрадка по моя предмет и да пишете в нея. Също, в часовете ми да се пази тишина, а ако някой си позволи да я развали, ще взема телефоните на всеки до един като няма да си ги получите до края на седмицата и ще ви изпитам. А и, ако някой си позволи да ми прави напук след такова наказание, отива в дирекцията и родителите му ще дойдат в училище. Ясен ли съм?

- Всички: Да, господине.
- Аз: Добре. Извадете си тетрадка, днес ще правим преговор, а другия час – тест.

След тези мой думи, в стаята влезна едно момче, което страшно много ми се струваше познато. . . а да това май е момчето от коридора с качулката. Беше бая задъхан и притеснен, личеше си по червените му бузи и погледа му.