Историята на една невъзможна ученическа любов

1 глава

Гл. т. на Мин Су
Оправих се за училище, защото не искам да закъснявам. В момента не съм в най-добрите си отношения с родителите ми и не искам допълнително да ми вдигат скандали. Та да... общо взето не ми се разказва за скандали така, че нека продължим. Погледнах часовника си и оле, ако не побързам ще закъснея! Тръгнах и след десетина минути бях пред портите на ада...да де на училището. Нека терора започне отново...за поредна година. Както всеки друг път влезнах в сградата на ада.. така де учебното заведение (*Защо ли все се бърка?*😂) с наведена глава надявайки се никой да не ме забележи и да си спестя малко тормоз. Ама нали съм голям карък и един от класа ми с влизането ми в класната стая ме е видял, защото когато се отправих към чина ми ме спъна и "целунах" пода, чух злобния  му и подигравателен смях да се изплъзва от устата му. Обърнах се и както предполагах това беше Нестор. Станах без да кажа нищо и седнах на чина си. Но той бе решил да ме тормози, защото дойде, хвана ме и ме вдигна като ме приближи опасно близо до себе си, уви ръце около кръста ми. Разширих очи в шок. Доближи се до ухото ми и ми прошепна:
„Защо не ме поздрави, скъпа?“
Аз леко се намръщих на думите му и казах тихо: „Аз не съм момиче.“ Той ме погледна леко учудено, но същевременно и  ядосано:
-Да не би да ми възрази! Не стига, че не ме поздрави ами и ми отговаряш! Вместо да се извиниш, че беше лош!
Той вдигна заплашително едната си ръка срещу мен, а аз по инерция прикрих лицето си с двете свой.
- С-съжалявам. Моля те, не ме наранявай.
Думите излезнаха като шепот от устата ми. Когато не последва удар, свалих ръцете си и погледнах в негова посока видях как се подсмихна на изплашеното ми и обърканото изражение. Нестор се отдели от мен и седна на чина си. Аз направих същото.
-Ще бъде дълъг ден.-казах  си аз на ум. Като по чудо никой не ме закачаше през цялото време прекарано в онази сграда. Но винаги бях нащрек, защото очаквах буря, но такава нямаше. Което ме изплаши малко или много.