Историята на една невъзможна ученическа любов

6 глава

Гл. т. на Валентин
Гледах го как се оглеждаше притеснено из чиновете, а после се обърна към бюрото. Изненаданото му изражение беше малко сладко комбинирано с поруменелите му бузи.

Станах от бюрото и застанах на няколко крачки пред него. Имах чувството, че не ме забелязва и беше така. Мислите му бяха отвеяни на някъде и си личеше по очите му. Изчаках малко и се свести.

Направих му знак да ме последва до бюрото и той изпълни.

-Кажи си името и номера.- казах аз. Той видимо, само за мен преглътна тежко и очите му се насълзиха. Нямах намерение да разплаквам никой и затова реших да не му пиша нищо.

- Мун Су. №12

Гласът му беше дрезгав и леко плътен. Но беше и изключително тих сигурно, за да не издаде как всеки момент би бил готов да пусне сълзите си. Ох само ревльо ми липсваше.

- Погледни към дневника и се успокой. - казах му така, че никой да не чуе. Гледах го студено, просто не ми се занимаваше с това да "утешавам" мои ученици.

-Седни си на мястото. -наредих за пореден път, но по-строго.
Той изпълни и извади нещата си за предмета ми. Това беше нещото, което ме изненада, защото никой не носеше нищо освен него.

След малко дойдоха и другите закъснели. Видимо им личеше, че ама въобще не им пука. Е нека да се позабавлявам малко.

Станах и казах:
- Всички закъснели на дъската! Ще им задам по три въпроса от учебния материал от миналата година. Така ще ги изпитам и ще им пиша оценки. Няма да пиша закъснения за днес. Прие-мете го като подарък, но другия път, в който някой закъснее ще има закъснение и ще е изпитан!

*В мислите ми през кратката ми реч*
Пф подарък хах сигурно😂😂😂 казах го само, за да не смажат момчето след като забележат, че само той от всички закъснели няма закъснение. А и ако разбере затова някой от учителите ще има лоши последствия за мен.