Гл.т. на г-н Иванов
Аз: Мин Су, баща ти иска да те закарам до у вас. Ще го направя, но... Да не би да имаш проблеми с него?
Мин Су: Спокойно, господине не се тревожете. :)
Видях как леко дърпа ръкава си надолу докато говори затова, без да очаква, се доближих бързо до него и вдигнах ръкава му. А там...
Не видях абсолютно нищичко.
Су: Какво правите?
Аз: Помислих си... Няма значение. Но защо дърпаше ръкава си?
Си: Просто навик, когато съм изнервен. >///<
Аз: Разбирам 😏. Да не би...( Приближих се с няколко крачки) аз да те изнервям?
ESTÁS LEYENDO
Историята на една невъзможна ученическа любов
RomanceДали един учител и един ученик ще могат да изпитат любовта? Или обстоятелствата няма да им позволят?
