Историята на една невъзможна ученическа любов

2 глава

Гл. т. на Валентин
Оправих се и тръгнах с колата към даскало.

Трябваше да ида до училището, за да ми дадат разписанията на темите, който трябва да преподавам в часовете. Да ми прочетат правата и задълженията ми и да подпиша няколко документи.

Пристигнах и тръгнах към дирекцията. По коридорите видях едно момче с качулка, беше леко странно все едно криеше лицето си, но така и не видях как изглеждаше то.

Все едно... няма да пропилявам времето си в такива глупави размисли. Колкото по-рано свърша тук, толкова по-бързо ще се махна от тази стресираща сграда.

* по-късно *

Най-накрая свърших. Беше толкова скуууучноо. Направо ми се доспа докато слушах онзи старец. Тръгнах към колата си.

Пътят ми се стори много дълъг. Макар, че отнема десетина минути да стигна до нас с кола.

Когато влезнах в къщи, захвърлих чантата си с документите и разписанията на пода, свалих си обувките и се хвърлих на дивана като изхъмках.

След около пет минути станах, преоблякох се с удобни дрехи. И се отдадох на почивка, която след днес няма да имам.