Ⱨ₳ⱤⱤØ₩ł₦₲ ⱠØVɆ [𝐓𝐚𝐞𝐤𝐨𝐨𝐤]

2

Седях и гледах като ударен с камък по главата, не можеше да бъде истина, буквално чух как сърцето ми се пропуква и чупи на парченца. Защо не аз, защо тя? Какво повече има от мен? По красива ли е? По умна ли е? С какво повече е от мен? Как тя е заслужила любовта му а не аз?

- Тае! Тае! Техьонг! ТЕХЬОНГ! - стреснах се, погледнах Кук в очите. - Чуваш ли ме какво ти казвам? Въобще слушаш ли ме? - запита ме той.
- А-аз.. - не знам какво да кажа, нищо не чух.
- Охх, Тае това е Соми тя е моето гадже. - каза и ми се усмихна, виждах щастието му, как очите му светят щом говори за нея, как щом я погледне погледа му бе изпълнен с любов. Той се усмихваше а аз го гледах с празен поглед, не показвах никаква емоция, туко що светът ми се срина. - Тае? Добре ли си? - видях как докато ме питаше очите му се пълнеха с притеснение, загриженост и какво ли още не но не и любов, нямаше любов, че то трябва ли да има като той не ме обича.
- Да, да добре съм, радвам се за вас! - казах и се усмихнат престорено, погледнах Соми право в очите. - Радвам се че Куки е избрал такова красиво и добро момиче като теб Соми. - казах със все същата престорена усмивка. Пак върнах погледа си към Кук. - Аз ще тръгвам, имам работа, беше ми приятно а сега чао. - излязох от кафенето а Куки дори не ме спря, не ме попита каква е работата ми както прави обикновено, сега бе зает със Соми, неговата любов.

»»——⍟——««