В същото време Тае се опита да избяга. Майка му някъде го заключи. Чуваше викове.
Майката: Как така е избягал?
Мъж 2: Отидохме да хапнем.
Майката: Не беше ли вързан?
Мъж 2: Не.
Майката: Ще ви убия бе.
Мъж 1: Ама ние с какво сме виновни, като си сложила прозорец в стаята. Да не ядем ли? Да седим само с него?
Майката: Не ме ядосвай, а го намерете. Отиде ли в полицията и вие ще загазите.
Мъж 1: Внимавай! Да не кажа на синчето ти, че не бащата на Чонкук, а ти си го отвлякла и провесила, за да го натопиш.
Мъж 2: И че уби мъжа си, за да бъдеш с бащата на Чонкук.
Майката: От.... къ......де....знае....те - започна да заеква.
Мъж 2: Пуснах малко връзки, стори ми се малко съмнително. А и нарочно позволих на момчето да избяга. Познай от първия път къде е отишъл - намигна ѝ.
Майката: Не, само не и при него.
Мъж 2: Как позна?
Мъж 3: Свършена си.
Майката: Но аз го обичах. Не можете да ми го причините.
Чуваха се сирени.
Мъж 1: Вече ти го причинихме.
Жената падна на земята плачейки и започна да крещи. Влезна кавалерията и мъжете също коленичиха. Чонкук тръгна да търси Таехьонг. Разби вратата и влезе вътре. Тае беше целия мокър и не помръдваше. Куки отиде до него и го прегърна силно.
Тае: Прости ми, че те оставих - казваше едвам едвам.
Кук: Ти не си виновен. За всичко е виновна майка ти. Не ти се сърдя. Никога няма да те оставя.
Тае: Обичам те. Аз също няма да те оставя. Искам да се приберем.
Кук: И аз те обичам. Хайде да вървим.
Тае: Предложението за вас още ли е в сила?
Кук: Какво предложение?
Тае: Амии.... Да живея с теб.
Кук: Разбира се.
Чонкук го целуна по устните. Баща му малко го изгледа странно, но се зарадва, че е открил любовта.
