Кук: Чакайте защо? Баща ми какво е направил? Аз с какво съм виновен?
Мъж 2: Той преди години спеше със шефката ни. После отвлече сина и. За малко не го уби. Момчето едвам оцеля. Сега след толкова време ти движиш с него и на всичкото отгоре спиш с него. Тя те иска далеч от него.
Кук:. А аз с какво съм виновен?
Мъж 3: Сещаш ли се кое е момчето?
Кук: Таехьонг е нали? Затова замина.
Мъж 1: Да той е.
Кук: Какво ще правите с него? И не разбирам ние с какво сме ви виновни като баща ми и майка му са виновни. Бихте ли ми обяснили?
Мъж 3: Не сте виновни, но тя не те иска до сина си. Как да те приеме като баща ти съсипа живота им.
Кук: Аз ли съм съсипал живота им? Аз дори не познавам майка му. А и какво толкова като сме приятели. Какво ще стане?
Майката : Баща ти ще ни убие.
Влезе жената.
Мъж 1: Госпожо защо сте тук?
Майката: Тае избяга затова съм тук.
Чонкук се учуди.
Кук: Вие ли сте майката на Таехьонг?
Майката: Да аз съм и какво от това.
Кук: Значи ти си виновна за всичко. Само Тае да разбере за това няма да ви проговори никога повече.
Жената се смееше.
Майката: Откъде ще разбере. Ти ще останеш тук завинаги.
Кук: Не можеш да ми причиниш това. Нямаш такова право, Кучка.
Жената взе един нож и го наръга в стомаха. Кук извика, а мъжете се шокираха.
Мъж 1: КАКВО ПРАВИШ? ЗАЩО ГО НАРЪГА? Много ще загазиш заради това.
Майката: Викни нашия човек да го привърже, после го премести другаде. Отивам да се оправям със сина си.
Мъж 2: Добре, отивам.
Мъжа викна познатия лекар, за да може да привърже Кук, а през това време майката на Тае отиде до къщата на Кукито. Там намери Таехьонг лежащ на земята потънал в сълзи. Започна да му вика да се събуди, ала той не помръдваше.
Майката: Ставай.
Тае: Няма, искам него.
Майката: Стига си мислил за него. Искаш ли да ти кажа къде е?
Тае: Къде?
Майката: Разбрах, че е бил блъснат от кола и е загинал.
Тае: Лъжеш, лъжеш. Готова си на всичко.
Майката: Много съжалявам, не те лъжа. Това е истината. Знаех, че ще избягаш при него за това потърсих информация, за да те намеря по лесно.
Тае: Какво си му направила?
Майката: Нищо не съм му направила, не съм виновна аз, а баща му. Колко пъти да ти го обяснявам.
Тае: Искам да го видя. Лъжеш ме. Къде е? Какво му направи? - тръшна се на земята и заплака.
Майката: Не съм аз. Какво толкова не разбра.
Хвана го и го замъкна в колата.
