Момчетата се прибраха и си направиха нещо за ядене. Малко загоряло стана, но все пак го изядоха. Влезнаха да се изкъпят, не пропуснаха да се понатискат малко. След като се изкъпаха легнаха да поспят. Утре е делото на майката на Тае. Болеше го, че е нейн син. Чудеше се как Чонкук и баща му се държат добре с него след всичко сторено от нея. На сутринта и двамата станаха рано, бащата на Чонкук ги чакаше долу.
Кук: Добре ли си?
Тае само се усмихна. Куки знаеше, че не е добре, не знае как да му помогне. Стигнаха съда. Когато жената ги видя започна да буйства. Едвам я спряха. Тае плачеше, а Кук му галеше главата. Влезнаха вътре, Таехьонг не искаше да е близо до нея, затова седнаха най отзад. Съда се произнесе, майка му е осъдена до живот. Чонкук здраво стискаше ръката на Таехьонг.
Бащата: Съжалявам - сведе глава.
Тае прегърна и двамата, разплака се. Все пак му е майка, напълно нормално е. Чонкук искаше да го успокои, затова го заведе на едно място. Имаше много нацъфтели цветя. Една кула, в която можеше да се влиза, за да можеш да си починеш. Влязоха вътре. Беше толкова красиво. Имаше маса и няколко стола. Тае започна да говори.
Тае: Мъчно ми е за нея. Знам, че е направила много ужасно неща, но все пак ми е майка.
Кук: Знам как се чувстваш. Така беше и с баща ми, но сега разбрах, че не е бил виновен. Успя да ми прости и аз на него. Всичко ще се оправи, вече съм с теб.
Тае: Благодаря ти, че си до мен в трудностите.
Кук: Винаги ще съм до теб, в добро и зло.
Тае: И аз също.
/След една година/
Тае и Кук бяха толкова щастливи. Живееха заедно вече от една година. Чонкук е бременен от Таехьонг. Чакаха си момченце. Бащата на Чонкук беше толкова горд и щастлив. Тае ходеше да посещава майка си в затвора. Тя съжаляваше за грешките си, които бе допуснала.
Тае: Как си зайче.
Кук: Добре съм. Само съм притеснен и уморен.
Тае: Защо? Всичко наред ли е?
Кук: Заради бебето. Как ще се роди? Как става това? Боли ли?
Тае: Спокойно ще бъда с теб в родилното. Обещавам ти.
Кук: Добре. Може ли шоколад?
Тае: Гладен ли си?
Кук: Да, много.
Тае: Ама ти яде преди два часа.
Кук: Ами гладен съм. Ти не носиш още един в корема си. Какво се оплакваш.
Тае: Добре де добре, отивам да ти донеса. Боже какви сте ми такива. Все едно света е свършил.
Кук: ИЗЧЕЗВАЙ!
Тае: Хубаво де.
Таехьонг се върна с пълни ръце и даде нещата на Чонкук.
Тае: Доволен ли си?
Кук: Да, напълно - и му се усмихна.
Тае: Хапвай си.
Кук: Благодаря Тае - и му даде целувка.
