Тае: Просто ми кажи, къде ме водиш. Имаме да караме часове. Къде си мислиш, че ме водиш? И не мрънкам само казвам. Не искам да имам някое отсъствие.
Кук: Покрива. Не ми пука за отсъствията ти. Нищо няма да ти стане. Няма да умреш.
Тае: На покрива ли? Какво ще правим там?
Куки не знаеше, че Тае го е страх от височини.
Кук: Ще видиш и стига си задавал въпроси. Досадно е.
Тае: Оф добре. Голям си инат. Няма да задавам повече въпроси. Доволен ли си вече?
Кук се усмихна мазно.
Кук: Добро момче.
Стигнаха покрива и Кук го задържа към ръба на сградата.
Тае: Чонкук трябва да ги кажа нещо..... Аз......Ами ..........
Кук: Какво? Да не те е страх?
Тае: Ами да имам страх от високо.
Кук му се облещи и веднага го издърпа от там . Допря го до вратата.
Кук: Така става ли?
Тае: Да, благодаря ти. Извинявай, че е така, но просто не знам защо ме е страх. Още от малък, като някаква травма.
Кук: Ще ти помогна, да я превъзмогнеш. Искаш ли?
Тае: Искаш да ми помогнеш, наистина ли? До сега когато кажа това са ми се подигравали и затова не казвам на никой.
Кук: Защо да се смея. Нормално е. Всеки човек има страхове. Който ти се смее ще бъде пребит.
Тае: Чак толкова, не благодаря. Явно не си толкова лош, за колкото те мислех. Та какво искаше да ми кажеш по рано.
Как да му каже, че всъщност е влюбен в него. Сигурно ще му се присмее, ще каже на всички. Репутацията му ще се срине.
Кук: Искам да ми преподаваш. Не искам никой да знае затова те доведох.
Тае: Добре по какво искаш да ти преподавам? По кой предмет ти е най трудно?
Кук: Всички.
Тае: Лал. Днес след училище ще можеш ли? Лека по лека ще започнем.
Кук: Да мога.
Тае: Добре. Ще отидем у дома и ще започнем с домашните от днес и за утре каквото имаме да учим. Надявам се да нямаш нищо против - усмихна му се.
Чонкук се смееше.
Кук: Добре.
Всъщност съм доста умен, но ще се правя на идиот.
Тае: Ами добре, разбрахме се. Като свършим и потегляме. Сега може ли да слизаме, че наистина си ми е страх.
Кук: Хайде.
Тае: Супер, слизаме.
