Днес беше понеделник, най омразния ден на всички ученици. Таехьонг беше бодър , весел и се радваше, че е на училище. Той е много умно и възпитано момче. Всички го харесват и взимат пример от него. Едно момче се дразнеше от перфектността му. Името му е Чонкук. Дразнеше се, че винаги е толкова весел, защото Кук не всеки ден беше разбран и уважаван. Лошо момче, което обича да се бие и да вбесява учителите. Искаше всички да се страхуват от него и да му се кланят. Тае не го правеше и това го дразнеше непоносимо. Усмивката му го караше да се ядосва още повече. Понеже Таехьонг познаваше всички в училище ги поздрави, а от своя страна Чонкук просто се обърна и и нищо не каза и си влезе в час. Тае не знаеше, защо само той реагира така. Просто си продължи по пътя. Влезна в стаята и поздрави класа. Тя го поздравиха. Чонкук стана и ритна стола му. В стаята стана тихо.
Тае: Проблем ли има?- попита
В гласа му нямаше страх, това още повече ядоса Кук. Хвана го за яката и го придърпа към себе си. Аромата на Тае караше сърцето му да тупти.
Кук: Дразниш ме- Викаше.
Тае се шокира.
Тае: С какво те дразня? Просто поздравих всички най учтиво. Какво ти става , държиш се ужасно.
Кук: Такъв съм ужасен. Не мога да търпя хора като теб. Правят се на перфектни и мили, а всъщност са лицемери и използвачи.
Тае го блъсна, сега той го хвана за яката.
Тае: Аз пък не харесвам хора като теб. Държат се лошо с всички, искат уважение после към тях. Искат да всяват страх у другите. Всъщност са самотни и така запълват празнотата.
Кук: Какво се опитваш да постигнеш? Някаква тактика ли имаш?
Тае: Не! Просто искам да се държа добре, за да няма лоши чувства, побоища и всички да са щастливи и когато имат нужда от помощ, да съм им насреща.
Кук се смееше.
Кук: Жалък си и си слабак.
Тае: Слабак съм, но поне няма да вляза в затвора. Такива като теб, винаги завършват там.
Чонкук се вбеси. Хвана го за ръката и грубо го замъкна със себе си.
Тае: Какво правиш? Къде отиваме?
Кук: Стига си мрънкал. Дразниш ме.
