Тае седна на дивана до него и го прегърна. Кук целуна челото му. Бебето ритна, Чонкук много се зарадва. Таехьонг се наведе и целуна корема на Чонкук.
Тае: От сега ще е диване.
Кук: Като мен - усмихна се.
Тае: От сега имам главоболие - смееше се.
Чонкук се нацупи, а Таехьонг го целуна по устните.
Тае: Дали ще е лош или добър, ще го обичам със цялото си сърце и до края на живота си.
Кук: Така е. То си е нашето дете, няма да бъде заменено.
Тае: И ще се справим заедно.
Кук: Обичам те.
Тае: И аз те обичам,съкровище мое. Чонкук вече е в деветия месец. Много му е трудно, с толкова голям корем. Таехьонг му помагаше за всичко, до тоалетната, за храна и заедно ходеха до лекаря да следи как е бебето.
Доктора: Скоро трябва да родите. Гответе се.
Кук: Сериозно? Кога?
Доктора: След няколко дена, през тези дни.
Кук: Как токова бързо?
Тае: Не се притеснявай, до теб съм.
Кук: Амммм, добре.
Доктора: Може да си вървите. Лек ден.
Тае: Довиждане.
Кук: Оле как ще се справя. Ами ако родя на улицата.
Тае: Какво ги говориш и мислиш. Няма да стане, няма да го позволя. Спокойно.
Кук: Сигурен ли си?
Тае: Убеден съм.
Кук: Добре.
Прибраха се вкъщи и двамата легнаха на леглото. Тае донесе студен чай на Кук да се охлади от тежкия път. След 5 - 10 минути легнаха да поспят малко. Кук се събуди в 7 вечерта с много силни болки. Тае чу се виковете му и веднага стана.
Тае: Какво става Куки.
Кук: Много ме боли, май бебето ще излиза.
Тае се паникьоса и веднага звънна на Доктора.
Доктора: Ако кажете.
Тае: Докторе, Чонкук май ще ражда.
Доктора: Как така?
Тае: Ами казва, че много го боли корема и вика.
Доктор: Получава контракции. Извикайте линейка, аз идвам в болницата.
Тае: Добре.
Таехьонг звънна на линейката, тя дойде доста бързо. Качиха се и потеглиха към болницата. Тае успокояваше Чонкук, но по скоро той също се успокояваше а него. Пристигнаха и Доктора се стъписа.
Доктор: Спокойно, всичко е наред.
Влязоха в родилното. Таехьонг през цялото време държеше ръката на Чонкук. Куки напъваше и викаше и най накрая се роди прекрасното им момченце, което се казваше Сан. Бяха толкова радостни.
Доктор: Поздравления.
Тае: Благодаря ви много.
Кук веднага заспа след това. След една седмица го бяха изписали от болницата и бяха в дома им. Бяха толкова радостни, че най накрая си имат дете. Всички се радваха. Тае и Кук се обичаха толкова много, а колкото до синът им, той беше биладжия. Не спираше да обикаля из къщата. Голяма гоненица падна с него.
За всичко си има първи път. Трябва да опитваш, за да разбереш самия живот и да го цениш, без значение колко е трудно. Изживейте го на макс.
Край
