The hero from Hell

Пълна тъмнина

След дълго чакане, най-накрая пристигнаха Зак и Елизабет. Итан стана и заговори.
-Какво стана бе? Забавихте се.
-Стана малък проблем, но се оправихме-рече Елизабет.
-Ох, нищо. Автобуса сега ще пристигне.
Итан бе прав и рейса дойде до 2 мин. Групата се качи в него. Обаче още при качването Елизабет и Зак забелязаха нещо и се спогледаха леко притеснено. Сара забеляза това и ги запита.
-Какво има?
-Проблема от по-рано е в автобуса-рече тихо Зак и се обърна в гръб. Тя се зачуди и погледна напред. Изражението й се промени.
-Я, гледай ти с кой отново се виждаме-чу се глас отзад. Вече цялата компания се обърна. На всички показаха издразнено изражение.
-Хей, Вероника! Хаха, явно, че сме в един и същ автобус. Но ние скоро ще слезем-рече леко нервно Елизабет
-Имам очи за да видя това, тъпачке.

Вероника е момиче с дълга коса и кафени очи. Заможно момиче и винаги се мъчи да изпъкне със скъпите си дрехи. Доста хора не я харесваха заради надменното й държание. С нея винаги има едно момиче, което е трудно да се определи дали е приятелка или роб.

-Я, не й говори така, кучко!-рече Итан.
-Точно от теб не искам мнение, шибано гейче.
-Гей съм, защото момичета като теб тотално ми секнаха кефа да харесвам жени.
-То да беше само ти. Цялата ви група е отвратителна. Кучка с грозна кожа(това е Сара, заради белезите й), цветна тъпанарка, емо момче и теб гейчето.
-Мери си приказките патко! Ако искаш ще ти на равя същата кожа като моята.
-Посмей само. Мога да те осъдя за това, на сума която беднячка като теб не е й чувала.
-Какво каза!?

Изведнъж Итан и Сара усетих някой да им хваща ръцете. Това беше Зак и той ги дръпна да излязат извън автобуса. Елизабет също слезе с тях. Вратите на автобуса се затвориха и тръгна. Групата се намираше на спирка по средата на нищото.
-Защо ме изведе!? Щях да й покажа на тая-рече ядосано Сара.
-Пристигнахме.
-Но-
-Прав е. Дойдохме тук не за да се караме. Успокой се-рече Елизабет.
-Да тръгваме просто-рече с тихия си глас Зак.
-Всъщност на къде точно? Ти предложи да дойдем тук Зак-запита Елизабет
-В сиропиталището ми разказваха постоянно за това място и реших да дойдем-рече и започна да върви. Останалите го последваха.
-Какво ти казват за него?-запита Итан
-Наблизо има малко село с най-много 50 живущи в него.
-И защо ни е да ходим там?-попита Сара.
-Жената която ме отгледа в сиропиталището ме помоли да предам нещо на нейна приятелка в това село. След това може да го разгледаме.
-Не е ли твърде късно, за да й го даваш?-запита Елизабет
-Не искам да ме вижда за това ще й го оставя пред вратата.