The hero from Hell

Заслужава ли си?

-Безполезна си точно като майка си!-чух да крещи баща ми. Усетих как потича кръв от носа ми заради ритниците му. Прикривах с ръце лицето си, за да понеса по-малко удари. Защо никога нищо не мога да направя като ме бие? Чувствам се толкова жалка, но и нищо не правя.

Скоро ударите му спряха. Погледнах, за да видя какво прави. Сега ми беше взел раницата и хвърли учебниците ми на земята. Започна да ги настъпва и опитва да ги скъса.

-Това са пълни простотии! И аз изкарвах добри оценки, но ето до къде съм стигнал!-крещеше той.

Обаче там беше и книгата. Тя е доста стара и лесно би се скъсала. Трябваше да го спра.

Допълзях напред и го хванах за крака. Дръпнах го и той падна назад.

-ПРЕСТАНИ!-изкрещях. Въпреки болката, станах и бързо грабнах книгата. Но веднага осъзнах, че това е грешка, защото усетих как тялото започва да изтръпва. Ако той разбере за книгата със сигурност ще я унищожи. Обаче усетих как натежавам и отново щях да падна.

-Какво си позволяваш Сара!? За каква се взе?

Не можех да го чуя добре, тъй като писъците в главата ми започнаха. Усещах как цялата треперя. Трябва да отида другаде, че ще стане по-зле.

-НЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ ЩЕ ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ!

Изкрещях и избягах към стаята си. Тряснах вратата и я заключих. Скоро погледът ми причерня и последното нещо, което усетих бе земята.

Отворих отново очи, но този път всичко около мен беше отново черно. Сигурно отново сънувам.

Изведнъж чух бавно ръкопляснане от някой в тъмнината. Огледах се, но все още не виждам никой.

-Леле, изненадана съм от теб Сара.

Отново се обърнах, но вече там беше бялата фигура. Голямата черна шапка покриваше очите й, но се виждаха червените й усни.

-Какво?-запитах я.
-Принципно трябваше да загубиш съзнание веднага след контакта с предмета, но този път издържа поне минута.
-И трябва да се радвам на това?-запитах саркастично.
-Да. Това значи, че се подобряваш.
-Но в какво се подобрявам?
-Това не е важно. Но искаш ли да ти обясня нещо като награда?
-Най-накрая ще ми кажеш нещо! Колко ли не чаках.
-Както ти по-рано каза днес, цветните думи имат значение. Зелените-какво е. Сините-как е. И червените-какви са последиците.
-Моля? По-конкретна не можеш ли да си? Не съм в някакъв филм в който да си играя на гатанки!
-Хаха, няма да е забавно да ти дам дирекния отговор.
-Забавно? Мислиш,е цялата тази ситуация е забавна?
-Забавно е да гледаш как човеците се мъчат с малките си умове да разберат неща извън техния свят.