The hero from Hell

Нови рани

Мина известно време и решиха вече да си тръгват. Итан беше доста огорчен, а Зак знаеше, че просто няма какво повече да се намери. Излязоха от сградата и се насочиха към спирката. През ноща автобусите идваха по-рядко и за това трябваше да чакат. Когато дойде първия вече часа бе 23,30. Качиха се и видяха, че те бяха единствените вътре. Итан писа на Елизабет.

И:-Качихме се в автобуса
И:-Как е Сара?
Е:-Тя сега спи. Намерихте ли нещо полезно?
И:-Утре след училище ще ви покажем.
Е:-Някой от вас наранен ли е?
И:-Не
Е:-Ох, добре. Приберете се и починете. Сигурно сте видели нещо ужасно там, нали?
И:-Няма проблем. Всичко е наред. Заспивай и ти
Е:-Добре

Момчето изключи телефона и загледа към прозореца. Изглеждаше доста замислен. А Зак разглеждаше книгите които бе взел от там. Скоро пристигнаха на спирката и тръгнаха по къщите си. Итан тръгна по скейтборда си, а Зак продължаваше да чете книгите докато ходи. Така се разделиха.

Дойде и следващия ден. Тинейджърите се насочиха към училището Итан и Зак бяха на входа и чакаха момичетата. Не след дълго и те дойдоха. Сара се доближи до момчетата.

-Хей, вижте!-рече тя щастливо и си показа ръцете. Черните кръгове бяха изчезнали.
-И гласа ти се е върнал!-отнърна щастливо Итан.
-Да!

Обаче въпреки щастието на двамата, Елизабет не изглеждаше много радостно. Зак забеляза това и се доближи до нея.

-Не си ли щастлива за Сара, че се оправи?
-Не, не е това. Щастлива съм! Обаче вечерта докато спеше за пръв път я чух да бълнува. Тогава се учудих, че може да говори отново. Бълнуваше, че нещо я гони. Изглеждаше като някакъв кошмар, защото викаше от време на време. Накрая започна да кърви устата й и кръговете по ръцете й. От тогава те изчезнаха.
-Тя знае ли?
-Не. Като я питах какво е сънувала, отвръща, че не помни. Уплашена съм, защото си нямам и на идея какво става-Елизабет изглеждаше все едно сега ще заплаче. Обаче момчето сложи ръка на рамото й за да я успокои.
-Ще намерим решение. Обещавам.

Започнаха часовете и отидоха всички по стаите си. Този път те минаха доста бавно. Сара, Итан и Елизабет се бяха следоточили в часа, обаче в другия клас, Зак имаше свободен час и разглеждаше снимките от сградата. Имаше чувството, че пропуска нещо, но не знаеше какво.

Най-накрая свършиха часовете и тримата излязоха. Отново Зак бе преди тях и ги чакаше на изхода.