The hero from Hell

00:00

Вече беше 00:00. Сара пое дълбоко дъх и се взираше в Жътварката. Жълтите й очи горяха все повече от всякога.

Момичето грабна ножа и преряза тъмните си длани. Сложи ръцете си на сребърните огледало и книгата. Кръвта й започна да се разнася по предметите.

-ИЗЛЕЗ ШИБАНА ЖАТВАРКЕ!-изкрещя момичето.

Внезапно силен вятър задуха от земята, който идваше от кръгът.

-Вятър от земята!?-запита Итан.
-Явно това е негативната енергия за която се говореше в книгата-отвърна Зак.

Сара стискаше ръце и зъби. Усещаше ужасна болка по тялото й. Все едно гореше.

Земята и стените започнаха да вибрират. Останалите отстъпиха леко назад и стояха близо един до друг.

-САРА, ДОБРЕ ЛИ СИ?-викаше Итат, тъй като вятъра беше шумен.

Обаче той не получи отговори.

-Какво става с нея!?-запита Елизабет.

Изведнъж вятърът спря. Другите се огледаха за Сара. Беше на същото си място гледайки към земята.

-Сара!-рече русото момиче и се затича към нея.
-Внимавай Елизабет! Не е безопасно да влизаш там-отвърна Зак.

Момичето отиде до приятелката си и застана до нея.

-Добре ли си?

Обаче вместо да отговори, Сара падна върху Елизабет. Тя я хвана и се стерсна.

-Сара!?

Другите две момчета дотичаха до момичетата.

-Какво й има!?-запита Итан.
-Т-тя не диша-рече със сълзи момичето.
-КАКВО!? НЯМА КАК!-изкрещя той.

Зак клекна и постави Сара на земята. Докосна врата й за да измери пулса.

-За сега има пулс. Но ако скоро не се събуди може да стане по-зле.
-Дръж я-рече момичето. Тя я подаде на Зак и загледа огледалото. Грабна го и пазачна да оглежда с него. Търсеше Жътварката и я намери. Но това вече не приличаше на онази жена в бяла рокля.

-Н-неща не изглеждат на добре...

П.О.В Сара

Отворих си очите. Но този път беше различно. Всичко беше бяло. Отново се усещаше този студ и празнина, но беше светло този път.

-Къде съм този път?-рече отчаяно момичето.
-Все в едно и също място се срещаме Сара-чу глас от някъде.
-Пак ли ти? Няма ли да ме оставиш най-накрая на мира?
-Такива планове за сега нямам, дете.
-Успях ли?
-Хмм, в момента още протича призоваването.
-Защо трябва да правя ритуал за призоваване на Жътварка, щом ти винаги си около мен?
-Това не е просто призоваване. Това е свързване. Когато призоваваш нещо от другата страна, ти правиш контакт с него.
-Значи съм припаднала заради свързването, нали?-рече момичето и се обърна виждайки черно същество. Не се виждаше тялото му, а само тъмна мъгла около
-Точно.
-Тц. И колко още ще стоя тука?
-В момента сме свързани Сара. Това е нашето пространство. Тук сме само аз и ти. Можем да стоим колкото си желаем. Но на твое място аз не бих си тръгнала веднага.
-Защото...?
-Защото търсиш отговори, нали?
-Все казваш, че търся отговори и като те питам ти ми правиш разни догадки. Ако толкова искаш да разбера защо просто не ми кажеш?
-Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Няма връщане назад.
-Не съм стигнала до тук за да се откажа.
-Хаха, добре тогава. Да направим сделка?