The hero from Hell

Началото

Отворих очи. Тъмнина. Обърнах се. Тъмнина. Почнах да ходя, но все още не виждам нищо.

Къде съм? Умрях ли вече? Погледнах към ръцете си и те бяха целите в кръв. Имах и големи черни нокти, достатъчно остри за да убия някого. Забелязах и черни кръгове по кокалчетата на ръцете ми. Чувствах си странно цялото тяло. Някаква сила преливаше в мен.

–Добре дошла Сара Крос.

Чух женски глас зад мен да се обажда. Веднага се обърнах и имаше неясна тъмна фигура. Сливаше се с тъмнината, но блестяха червените ѝ очи.

–Коя си ти?

–Не е ли очевидно?

Замислих се и най-накрая осъзнах.

–Тц, Жътварката, нали?–рекох усмихвайки се. След тези думи тя започна да се кикоти.

–Ще тръгваме ли?-спря да се смее и ми подаде ръка. Изглеждаше доволна от това, че съм мъртва.

Започнах да се доближавам бавно към нея.

–Къде ще отида?-запитах я.

–Хммм, може би.....

–Сара!

–Сара!!

–САРА СЪБУЖДАЙ СЕ!-чух някой да ме вика и удря по рамото. Отворих очи и се огледах. Имаше много хора около мен. Отне ми няколко секунди да осъзная, че съм в клас. Явно съм била заспала на чина. Обърнах се и до мен беше Елизабет. Явно тя ме събуди. Доста странен сън.

-Сара, носът ти кърви!-рече тя притенено. Докоснах си носа и осъзнах, че тя е права. Може би съм си го ударила в чина докато спах.

–Сара виждам, че ти е скучно в часа ми. Тогава, за да ти стане по-забавно, защо не кажеш отговора на 3 задача?

-Аз.... ъммм... 7?

Внезапно целия клас започна да се смее. Толкова ли ми е грешен отговора? Госпожата ме изгледа отчаяно и беше готова да ме изгони от стаята.

–Сара, в час по биология сме, ако не знаеш. Нека друг да отговори.–рече ядосано госпожата.

–Браво бе, гений. Ако ще спиш, поне знай на коя планета си.-чух зад мен да казва Итан.

–Замълчи или ще те фрасна.–отвърнах.

–Леле, настръхнах...

П.О.В Никой

Звънеца би за края на часовете. Всички започнаха да си прибират нещата.