The hero from Hell

Влизаме отново?

Влязохме обратно в стаята и обясних всичко, което видях в съня си. Всички ме гледаха странно, но не ги и виня. Все пак това което казах не беше кой знае колко адекватно.

-Сара, не мислиш ли че това е просто сън?-запита приятелката ѝ.

-И аз това си мислех, но е твърде странно, за да е сън. А и още го помня.

-Щом тя припада от книга, защо да не повярваме и на това-рече Зак.

-Добре, ако наистина всичко това е истина то тогава каква е тази книга?

-Жената ми каза, че трябва отговорите са там. Трябва да я прочета.

-Няма начин! Нищо не разбирам от цялата ситуация, обаче знам, че от тази книга страдаш. Не бива да я отваряш!-отвърна момичето.

-Тогава как се предполага да я чета?

Зак стана и отиде до бюрото на Итан. Отвори едно от шкафчетата и извади листи. Върна се при останалите, отвори черната книга и започна да пише нещо. Скоро вдигна глава към Сара и показа листа.

-Разчиташ ли това?-запита той момичето. Оказа се че той преписа един от редовете на книгата.
-Да. Разбирам го.
-Значи, че ще препиша цялата книга и ти ще я прочетеш.
-Добре.
-И не я давай на Сара, че да не стане подобна случка отново-рече Елизабет.
-Аз ще я пазя. До сега е била загубила говор и зрение. Това значи, че би трябвато да загуби слух, усещане и мирис-замисли се Зак.
-А някакво обяснение за раните имаш?-запита Итан.
-Все още не. Но скоро ще разбера?
-Обаче възможно ли е тя вече принципно така да се лекува?-запита Елизабет.
-Смисъл?-отвърна Сара.
-Ако примерно сега се нараниш, то да се излекува?

Всички мълчаха замислени. Никой не се беше помислил за това.

-Еми няма са разберем, ако не опитаме! Итан, къде са ножовете?-рече ентусиазирано момичето.
-НЕ!-отвърнаха останалите.
-Защо не?
-Няма да се режеш!-рече ядосано русокосата.

Скоро всички отново си легнаха, защото беше още вечер. На сутринта станаха и се назакусваха. Излязоха и всеки се насочи у тях, за да се приготвят за училище.

Скоро бяха в сградата и почнаха часовете им. Зак стоеше най-отзад и докато учителя преподаваше, той преписваше книгата. През това време се и опитваше по някакъв начин да я разкодира. Но му трябваше Сара за това. Опитваше се и да я оприличи с някой език, но няма съвпадения. За пръв път го среща, но поне от Сара може са чете, въпреки, че не знаят защо. Тя вчера спомена "Етапи на смъртта и приемането й". Това пишеше на една от страниците, но какво имаше в предвид. Той спря да мисли за това и преписваше по-бързо, защото час по-скоро трябваше да разбере всичко.