The hero from Hell

Непознати мъже

Зак гледаше към Юно и мълчеше. Нямаше желание да спори.

-Защо мълчиш? Прав ли съм?
-Просто млъкни-отвърна ядосано.

Момчето го избута от него и стана. Събра си нещата и си тръгна, тряскайки вратата. Побърза да излезе от сиропиталището и вървеше по улицата с глава надолу.

-Копеле-рече си той тихо ядосано.

Скоро излезе Елизабет и видя, че приятеля й я чака пред дома й.

-О, по-рано си дошъл?
-Да.
-Добре, да вървим.

Приятелите тръгнаха към спирката. Не чакаха дълго и автобуса пристигна. По пътя си разговаряха и не осъзнаха кога пристигнаха. Слязоха и повървяха, стигайки до старата сграда. Огледаха се внимателно и влязоха.

-Имам чувството, че става все по-зловещо с всяко влизане-рече Елизабет.

Продължиха напред по коридора. Обаче скоро започнаха да чуват гласове. Двамата замръзнаха и се ослушаха.

-Има хора!?-рече тихо момичето.
-Тихо-отвърна приятеля й. Той бавно се приближи до гласовете. Те бяха в стаята срещу тази в която беше пропаднала Сара. Доближи се повече и се наведе леко, за да ги види. Видя 6 мъже, които се бяха насъбрали и говореха силно. Имаше дим навсякъде и приеха алкохол. Зак се усети какво става и се върна при Елизабет.

-Да тръгваме-рече тихо момчето.
-Защо?
-Наркомани.
-Какво!?
-Това е стара сграда. Принципно на такива места се събират такива хора.
-И просто ще си тръгнем?
-Ще дойдем някой друг ден.

Тъкмо посегнаха да тръгнат, но внезапно гласовете спряха. Тинейджърите се зачудиха защо и се обърнаха. Единия от мъжете ги беше забелязал и ги гледаше учудено.

-Ей, какво прават тука деца?-запита той.
-Хъъх?-отвърна друг и той погледна. Скоро всички дойдоха и ги наблюдаваха. Момчето и момичето бяха замръзнали.
-Тц, какво търсят лапета тука?
-Н-ние просто минаваме. Тъкмо тръгвахме-рече Елизабет.

Единият мъж се приближи. Изглеждаше 20-25 годишен и миширеше на трева. Явно се беше напушил.

-Хей, защо ти да не останеш с нас, скъпа?-рече той с усмивка.

Принципно Елизабет имаше наистина хубаво тяло и може би заради това той я искаше.

-С-съжалявам, но ще откажа.
-Хайде де! Той да не е гаджето ти? Не изглежда, че може да те задоволи, колкото ние.
-Н-не...ние просто дойдохме тук. Ще си тръгнем.
-Защо? Може да се позабляваме малко...