The hero from Hell

Странен сън

-Сара...ослепяла си-рече разтревожено Зак.
-К-какво?-отвърна уплашено момичето и започна да си разтърква очите. Обаче резултата бе същия.
-И кръговете по ръцете отново са там-каза Итан
-Сара, боли ли те някъде!? Трябва бързо да те заведем у Итан. Хвани се за мен-рече разтревожено Елизабет. Другото момиче я послуша и уви ръката си около врата й.
-Имям лека болка в ръцете си. Усещам рани по тях.
-Ще се оправиш. Може би отново бързо ще се излекуваш.

Компанията забърза към домът на Итан. Не след дълго пристигнаха. Къщата беше сигурно на три етажа и имаше голяма градина и железни порти отпред. Все пак родителите му са богати.

-Сара, семейството ми не бива да разбира за тази ситуация така, че се прави на припаднала-рече Итан.
-Добре-момичето го послуша и затвори очи, отпускайки си тялото на Елизабет.

Итан извади ключовете си и с чип отвори портата. Бързо влязоха и минаха през градината. Стигнаха до вратата на дома. Момчето бавно я отвори, оглеждайки се за някой вътре.

-Влизайте-отвърна той.

Компанията влезе вътре и цялата всекидневна бяло-златиста с модерни мебели и уреди. Беше доста голяма от вътре и в края на стаята имаше стълбище нагоре.

-Да отидем към стаята ми

Всички те се качиха нагоре и вървяха по големите коридори. Най-накрая стигнаха до стаята му. Итан първо позволи на приятелите му да влязат. Стаята му бе голяма със сини стени. Имаше модерна техника, закачени дъски за скейтборд на стената и снимки с приятелите си.

-Итан? Прибра ли се?-чу гласа от долния етаж. Момчето се стресна и и издразни от чутия глас. Доближи се до парапета на стълбите за да види кой е. Оказа се, че това е по-голямата му сестра.
-Прибрах се, проблем?-рече той раздразнен.
-Просто не е обичайно да идваш рано. И не ми дръж тоя тон-отвърна тя леко ядосано.
-Все тая. В стаята ми съм с приятелите ми. Остави ме.
-Чакай, мама и тати не ти ли забраниха-отвърна с усмивка момичето.
-Просто не им казвай. Толкова голям проблем ли ти е?
-Хмм, дължиш ми услуга. Ясно?
-Няма да върша нищо за теб!
-Или предпочиташ да кажа?

Момчето здраво стискаше зъби. Осъзнаваше, че приятелката й е в тежко състояние и въпреки забраната на родителите му, трябваше да дойдат. Тинейджъра въздъхна тежко и погледна към момичето.

-Тц, добре, но ще ти го върна Ема.
-Ха, ще видим това-отвърна надменно тя.

Момчето бързо влезе отново в стаята си. Другите му приятели оставиха раненото момиче на леглото, което бе в края на стаята.