The hero from Hell

Скърцаща ракла

П.О.В Сара

Събудих се от светлина в очите ми. Имах ужасни болки в главата си. На челото усетих мокра кърпа. Огледах се и след това осъзнах, че съм в стаята си.

-Сара! Будна си!-чух глас до мен. Обърнах се и видях, че това е Елизабет, седнала до мен.
-Как се чувстваш? Боли ли те някъде!?

Пробвах да поговоря, но нямах глас. След това веднага станах.

-Не ставай! Какво има?

С ръка започнах да протърквам гърлото си в знак, че не мога да говоря. Продължавах да опитвам, но без опит.

-Не можеш да говориш?

Кимнах в знак за съгласие. След това вратата се отвори. В стаята влязоха Итан и Зак.

-Сара! Как си!?-запита разтревожено Итан.
-Тя не може да говори-отвърна Елизабет.
-Какво? Защо?
-Не знам.

Погледнах към ръцете си. Целите бяха в марля, обаче странното бе, че не усещах болка. Започнах да ги развивам.

-Сара недей! Имаш рани!-отвърна приятелката ми.

П.О.В Никой

Всички замълчаха и се учудиха от видяното. Раните бяха напълно заздравяли и единствено което беше остатало бяха черни белези от кръговете по кокалчетата на ръцете.

-Чакай, какво?-учуди се Итан.
-Като вчера те превързвах, ръцете ти бяха пълни с рани! Как така?-отвърна Елизабет.
-Какво по-точно стана тогава?-запита Итан.

Махна марлята от главата си, но и там бе здрава. Сара си задаваше много въпроси, но без отговор. Веднага грабна телефона си и писа на всички в групата.

С:-Когато паднах, вървях напред и попаднах на онази стая. Странното бе, че свещите светеха като влязох.

-Някой е бил там, а? Той ли те нарани!?

С:-Не.

-Тогава защо беше в рани?

С:-Не знам. Просто разглеждах книги и изведнъж започнах да чувам писаци в главата ми. От там цялата изтръпнах и не можех да мръдна. Малко след това започна и болката по тялото ми.

-Не трябва ли да кажем на полицията?-запита Елизабет.
-И какво ще кажем? "Влязохме незаконно в забранена сграда и едното момиче от нищото се нарани, но магически се излекува". Не мисля, че ще ни повярват-рече саркастично Зак.
-Еми какво тогава можем ние да направим!?