The hero from Hell

Ново откритие?

Мина вече час от влизането им. Зак още стоеше на земята със снимките и документите около него. Итан обикаляше останалите места. Скоро се върна при приятеля си.

-Разбра ли нещо?-запита Итан.
-Значи, от всичко което видях и прочетох осъзнах, че да били отвличани само момиченца между 4 и 10 години. Общо са били изчезнали 107 деца. Замислих се дали не са го направили хората от тук, обаче тук има трупове само на възрастни.
-Това не значи, че са напълно чисти. Също така от къде са тези снимки?
-Обаче какво ще правят с толкова много деца? Изчезвали са през период около един месец. Мисля, че ситуацията в която навлязохме стана наистина сериозна. Не мисля, че трябва да продължаваме.
-А Сара!? Ни най-малко не ми харесва ситуацията, която стана с нея. И все още има странни кръгове по ръцете й! Няма да тръгна без да си отговоря поне един въпрос!
-Тогава да слезем там-отвърна момчето и посочи дупката в която бе пропаднала Сара. Итан я погледна с притеснителен поглед, но реши да не спира до тук.
-Слизаме!-отвърна решено момчето.

Сложиха раниците на гърбовете си и внимателно вървяха към нея. Стълбата все още беше там, за това слязоха по нея. Този път оставяха свещи за да осветят всичко. Вървяха бавно и отново огледаха внимателно всичко. Стигнаха до стаята, а тя все още беше отворена. Обаче вече беше тъмно в нея за това и там сложиха свещи. Когато вече се виждаше всичко, момчетата започнаха да се оглеждат.

-Сега стаята изглежда още по-гадна от предния път-коментира Итан.
-Огледай отново, но внимавай какво пипаш. Не бива да завършваме като Сара, защото сме само двама.

Итан поклати глава в знак за съгласие и се обърна. Започна да снима с телефона си стените, пода, предметите и всичко. През това време Зак отиде на мястото на което намериха Сара. Огледа кубчината книги която бе там. Започна да ги отваря и разглежда. Някои от тях ги снимаше с телефона си.

-Зак! Виж това!-чу гласа на приятеля си и се обърна. Доближи се до него.
-Тука има нещо като нощно шкафче, но е заключено. Да го отворя ли?
-Ако можеш давай.

Скейтбордиста извади от раницата си джобно ножче и започна да отвива болтовете от ключалката. Успя да я махне и го отвори. Вътре имаше красиво кръгло сребърно огледало, но то бе счупено от единия край. Итан го хвана за дръжката и го вдигна. Беше по-тежко от колкото изглежда.
-Огледало? Сериозно?-запита саркастично Итан.
-Защо е заключено?
-Стига де! Мислих си, че ще има нещо по-яко като странно оръжие или някакви инструкции за жертво приношение-рече разочаровано Итан. Зак му го грабна от ръцете. Започна и той да го оглежда.
-Защо биха заключили огледало?
-Няма нещо друго вътре. Отивам да разгледам останалата стая.