◖On the knees/На колене◗

13.

-Следващият път ще го убия. - предупреди, след което излезе от кухнята.

Докато ходеше към стаята, в която спеше се замисли дали не беше най-правилно да застреля и четиримата, за да се измъкне от Дейвид още сега. Но те бяха опасни хора и със сигурност не само Томас е имал оръжие в себе си, така че дори и да беше пробвала най-вероятно щяха да я убият преди да успее дори да ги уцели.

Ако пък случайно все пак беше успяла да ги убие, то никога нямаше да разбере каква е била сделката на баща ѝ с Дейвид, както и дали реално е възможно той да е все още жив.
Нямаше да има и къде да отиде, нито пари, с които да си осигури елементарни условия на живот.

Но това бяха само малки подробности, като се имаше в предвид, че отново щеше да е свободна...

***

Седмица по-късно

Беше минала седмица, в която единственото, което правеше Кейтлин беше да яде и спи. Не говореше. С никого. Виждаше често Джеймс и Конър, но не и Томас, въпреки това нито те ѝ казваха нещо, нито тя на тях. Дейвид от своя страна често се опитваше да я заговаря, но успешните му опити бяха малко.
Двамата не спяха в една стая, което перфектно я устройваше, защото тя се напрягаше само от присъствието му без да знае защо.

В момента Кейтлин още спеше и дори шумният начин, по който Дейвид влезе в стаята не успя да я събуди.
Той видя, че тя не беше будна и отиде до леглото, заглеждайки се за пореден път в спокойното ѝ лице. Правеше го често. Може би дори твърде често. Седна на меката повърхност и смъкна чаршафа, с който Кейтлин беше завита леко надолу, след което приближи една от ръцете си към гърдите ѝ.

Искаше да я докосне. Всъщност цялото му същество от дни крещеше, че трябва да спи с нея без значение дали тя е съгласна или не. И въпреки, че на пръв поглед нищо не го спираше да я има още сега, нещо не му позволяваше да я нарани, и то по този начин.

Беше си обещал, че ще го направи само, ако тя се опита да избяга от него и щеше да спази обещанието си.

Стисна много леко една от гърдите ѝ, а след това ръката му мина под блузата ѝ където се заигра със зърното ѝ. Когато забеляза, че очите ѝ започват да се отварят обаче той спря с действията си и стана от меката повърхност.

-Ще отидем в друга къща. - каза ѝ, след като вече беше напълно будна. За негов късмет не беше разбрала за действията му от преди малко.